Елизабет I, биография
.jpg)
четвъртък
Елизабет I Тюдор (Elizabeth I), кралица на Англия от 1558 е дъщеря на Хенри VIII Тюдор и Ан Болейн. По време на Елизабет I са били укрепени позициите на абсолютизма, възстановена е църквата на Англия, разгромена е испанската армада (1588), извършва се колонизацията на Ирландия. Управлението на Елизабет I се смята за разцвет на британския абсолютизъм и "златния век" на възрожденската култура в страната.
През 1560, на протестантските лордове на Шотландия въстават срещу яростната католичка регент Мари дьо Гиз, вдовица на шотландския крал Яков V Стюарт. Дъщеря й, кралицата на Шотландия, Мария Стюарт е била омъжена за френския крал Франсис II Валоа и живеела във Франция. В допълнение, Мария Стюарт е пряк потомък на Хенри VII Тюдор и официално предявява претенции към английската корона. Елизабет не се поколеба да се намесва във вътрешните работи на Шотландия от страна на Калвинистите. В същото време в родината си, след внезапната смърт на Франсис II, се завърнала Мария Стюарт. Конфликтът е бил уреден благоприятно за Англия с Единбургския договор през 1560. Но Елизабет не могла да получи от шотландския кралицата отказ от английския трон, което слага началото на многогодишен конфликт между двете кралици. През 1567, нов бунт на калвинистите принудил Мария Стюарт да потърси убежище в Англия, където е прекарала повече от двадесет години: първо като нежелан гост, а след това като затворник, задържан под стража. Нейното участие в интригите и заговорите срещу Елизабет довели до факта, че през 1587 кралицата на Англия, с одобрението на Парламента, подписала заповед за смъртната й присъда. През периода от 1560 до 1570 Елизабет умело използвала факта, че ръката й са търсили много монарси в Европа, надявайки се да получат заедно с нея и английския трон. Тя водила брачни преговори с католиците - испанския крал, австрийският ерцхерцог, френските крале и князе Валоа, а дори и с руския цар Иван Грозни. При това тя поддържала "баланс" между съперничещите си Франция и Испания с цел засилването на една от великите сили да е придружено от незабавно сближаване на Англия с втората. При Елизабет I Англия продължила с търговия и колониална експанзия в целия свят. Систематично провеждала завоевателни експедиции до Ирландия. Връзката на Англия с Испания се влошила в края на 1560 - началото на 1570 заради опитите на английските търговци да проникнат в испанските колонии от Новия свят. Насърчавана от своите поданици Елизабет започнала официалното санкциониране на пиратството в Атлантическия океан и неофициална англо- испанска война по океанските пътища. Значителни удари били нанесени на испанците от Франсис Дрейк. След неговата околосветска обиколка в 1577-1580 години Елизабет лично посетила кораба му и произведе Дрейк в рицарско звание. Това значително увеличило размера на Кралския флот. Елизабет мълчаливо подкрепяла протестантите, които се разбунтували срещу властта на Филип II Хабсбург в Холандия. В края на 1580-те години Испания започнала да се подготвя за инвазия в Англия, обаче, една контраатака на Дрейк го задържал. През 1588 испанският флот - Непобедимата армада - се отправили към Британските острови, но били победени от британците. Елизабет става известна с факта, че в случай на опасност се заклела пред войниците да падне "с тях в разгара на битката". С победата над испанската армада Елизабет си спечелила славата на нова господарка на моретата и лидер на всички протестантски сили в Европа.
Елизабет широко използвала контактите си с народа, докато пътувала из страната, по време на парламентарни сесии, церемониални шествия и празници, като демонстрирала своята любов и загриженост за своите поданици. Тя повтаряла многократно: "Може да имате най-забележителния господар, но той никога няма да бъде по-любящ." Съзнателно отказвайки се от брака, Елизабет демонстрирала, че е "отдадена на нацията." В края на 1580-те години се създал култ на народа към кралицата - в националното съзнание кралицата-девственица се уподобявала на Дева Мария, и се считала за покровителка на протестантска Англия. В придворните среди я прославяли като Астрея, богинята на вечната младост, любовта и красотата, кралицата-слънце, а в пасторалната поезия - като Венера или Диана -Синтия. Любимият символ на кралицата бил пеликан, откъсващ парчета месо от собствения си гръд, за да нахрани гладните пилета. При Елизабет I значително е увеличена кралската администрация, като така е приравнена с Министерството на финансите. Църквата на Англия като умерена форма на протестантството, се утвърдила като държавна религия. Тя била изцяло подчинена на държавата и се превърнала във важен стълб на абсолютизма. Елизабет насърчила развитието на нови производства, привличала в страната опитни майстори-имигранти, покровителствала търговията и развитието на търговските компании. С нейна подкрепа Московската компания се утвърдила на руския пазар, Исландската в Балтийско море, на берберската - в Африка, Левантийската - в Близкия изток, Източно- Индияйската - в Индия; Били основани първите английски колонии в Америка: селищата на островите Роъноук и Вирджински, наречен така в чест на кралица Елизабет. Конфликтът с Испания и разходите за отбрана довели до увеличаване на данъците през 1580-1590-те години. Със средствата за попълване на военния бюджет Елизабет направила частни монополи върху производството и търговията, които подобно на данъците, в края на 16-ти век предизвикали недоволство в търговско- предприемаческите среди. Демонстрирайки своята готовност да се консултира с Парламента, използвайки го за популяризиране на официалната политика, Елизабет забранила на депутатите да повдигат въпроса за наследяването на престола, църковното устройство и финансовата политика, считайки ги за изключителен прерогатив на Короната. На тази основа, в 1590-та се зародил конфликт между царската власт и парламента, в който започнало да се говори за изисквания към задълбочаване на Реформацията, премахването на монополите и данъчни облекчения. Към края на царуването на Елизабет I английският абсолютизъм започнал да се превръща в спирачка за по-нататъшното развитие на страната. Започналите при Елизабет изяви за застъпничество на парламентарните привилегии и срещу абсолютната власт на короната станало прелюдия към последващата борба с парламентарната опозиция при първите Стюарти.
Политическата мъдрост на кралицата се проявява в правилния избор на министри, и любими държавници, вярно служещи на короната на Англия (У. Бърлей, Ф. Уолсигнем, У. Рейли, Р. Деверо, графът на Есекс, Уилям Сесил). Елизабет I умира на 24 март 1603 в Ричмънд и е погребана в Уестминстърското абатство, в параклиса на Хенри VII.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Произход на Елизабет I
Елизабет I е родена на 07 септември 1533, в Гринуич, от втория брак на Хенри VIII. За Ан Болейн той се жени след развода си с испанската принцеса Катерина Арагонска. След екзекутирането на Ан Болейн, принцеса Елизабет е обявена за незаконнородена, което било подкрепено чрез акт на парламента. Въпреки това, по-късно е включена в потенциалните наследници на трона след брат си Едуард и сестра си Мария. По време на управлението на Мария I Тюдор и възстановяващата се на Католическата църква в Англия, Елизабет, възпитана в протестантството, била хвърлена в затвора в Тауър и тя трябвало да приеме католицизма. Елизабет наследила престола след смъртта на бездетната Мария през 1558. Денят на нейното възкачване на престола - 17 ноември - се превърнал в национален празник, честван до 18-ти век като триумф на протестантството и "рожден ден на нацията." Коронацията на новата кралица се състояло в Уестминстърското абатство на 16 Януари 1559. След като се възкачва на трона, Елизабет застава начело на Англиканската църква, в съответствие с "Акта за върховенството" от 1559. Тогава е разработен нов символ на вярата - "39 членове". В началото на царуването си, тя се опитала да запази мира между католическите и протестантските граждани, отказвайки да продължи реформацията в Англия в калвинистки дух. Въпреки това, конфронтацията с католическите сили (Испания и Франция) я принудили да ограничава правата на католиците. В същото време, тя силно се опълчва срещу опитите да се критикува официалната църква на Англия.Борбата между Елизабет I и Мария Стюарт
През 1560, на протестантските лордове на Шотландия въстават срещу яростната католичка регент Мари дьо Гиз, вдовица на шотландския крал Яков V Стюарт. Дъщеря й, кралицата на Шотландия, Мария Стюарт е била омъжена за френския крал Франсис II Валоа и живеела във Франция. В допълнение, Мария Стюарт е пряк потомък на Хенри VII Тюдор и официално предявява претенции към английската корона. Елизабет не се поколеба да се намесва във вътрешните работи на Шотландия от страна на Калвинистите. В същото време в родината си, след внезапната смърт на Франсис II, се завърнала Мария Стюарт. Конфликтът е бил уреден благоприятно за Англия с Единбургския договор през 1560. Но Елизабет не могла да получи от шотландския кралицата отказ от английския трон, което слага началото на многогодишен конфликт между двете кралици. През 1567, нов бунт на калвинистите принудил Мария Стюарт да потърси убежище в Англия, където е прекарала повече от двадесет години: първо като нежелан гост, а след това като затворник, задържан под стража. Нейното участие в интригите и заговорите срещу Елизабет довели до факта, че през 1587 кралицата на Англия, с одобрението на Парламента, подписала заповед за смъртната й присъда. През периода от 1560 до 1570 Елизабет умело използвала факта, че ръката й са търсили много монарси в Европа, надявайки се да получат заедно с нея и английския трон. Тя водила брачни преговори с католиците - испанския крал, австрийският ерцхерцог, френските крале и князе Валоа, а дори и с руския цар Иван Грозни. При това тя поддържала "баланс" между съперничещите си Франция и Испания с цел засилването на една от великите сили да е придружено от незабавно сближаване на Англия с втората. При Елизабет I Англия продължила с търговия и колониална експанзия в целия свят. Систематично провеждала завоевателни експедиции до Ирландия. Връзката на Англия с Испания се влошила в края на 1560 - началото на 1570 заради опитите на английските търговци да проникнат в испанските колонии от Новия свят. Насърчавана от своите поданици Елизабет започнала официалното санкциониране на пиратството в Атлантическия океан и неофициална англо- испанска война по океанските пътища. Значителни удари били нанесени на испанците от Франсис Дрейк. След неговата околосветска обиколка в 1577-1580 години Елизабет лично посетила кораба му и произведе Дрейк в рицарско звание. Това значително увеличило размера на Кралския флот. Елизабет мълчаливо подкрепяла протестантите, които се разбунтували срещу властта на Филип II Хабсбург в Холандия. В края на 1580-те години Испания започнала да се подготвя за инвазия в Англия, обаче, една контраатака на Дрейк го задържал. През 1588 испанският флот - Непобедимата армада - се отправили към Британските острови, но били победени от британците. Елизабет става известна с факта, че в случай на опасност се заклела пред войниците да падне "с тях в разгара на битката". С победата над испанската армада Елизабет си спечелила славата на нова господарка на моретата и лидер на всички протестантски сили в Европа.
Изкуството в управлението на Елизабет I
Елизабет широко използвала контактите си с народа, докато пътувала из страната, по време на парламентарни сесии, церемониални шествия и празници, като демонстрирала своята любов и загриженост за своите поданици. Тя повтаряла многократно: "Може да имате най-забележителния господар, но той никога няма да бъде по-любящ." Съзнателно отказвайки се от брака, Елизабет демонстрирала, че е "отдадена на нацията." В края на 1580-те години се създал култ на народа към кралицата - в националното съзнание кралицата-девственица се уподобявала на Дева Мария, и се считала за покровителка на протестантска Англия. В придворните среди я прославяли като Астрея, богинята на вечната младост, любовта и красотата, кралицата-слънце, а в пасторалната поезия - като Венера или Диана -Синтия. Любимият символ на кралицата бил пеликан, откъсващ парчета месо от собствения си гръд, за да нахрани гладните пилета. При Елизабет I значително е увеличена кралската администрация, като така е приравнена с Министерството на финансите. Църквата на Англия като умерена форма на протестантството, се утвърдила като държавна религия. Тя била изцяло подчинена на държавата и се превърнала във важен стълб на абсолютизма. Елизабет насърчила развитието на нови производства, привличала в страната опитни майстори-имигранти, покровителствала търговията и развитието на търговските компании. С нейна подкрепа Московската компания се утвърдила на руския пазар, Исландската в Балтийско море, на берберската - в Африка, Левантийската - в Близкия изток, Източно- Индияйската - в Индия; Били основани първите английски колонии в Америка: селищата на островите Роъноук и Вирджински, наречен така в чест на кралица Елизабет. Конфликтът с Испания и разходите за отбрана довели до увеличаване на данъците през 1580-1590-те години. Със средствата за попълване на военния бюджет Елизабет направила частни монополи върху производството и търговията, които подобно на данъците, в края на 16-ти век предизвикали недоволство в търговско- предприемаческите среди. Демонстрирайки своята готовност да се консултира с Парламента, използвайки го за популяризиране на официалната политика, Елизабет забранила на депутатите да повдигат въпроса за наследяването на престола, църковното устройство и финансовата политика, считайки ги за изключителен прерогатив на Короната. На тази основа, в 1590-та се зародил конфликт между царската власт и парламента, в който започнало да се говори за изисквания към задълбочаване на Реформацията, премахването на монополите и данъчни облекчения. Към края на царуването на Елизабет I английският абсолютизъм започнал да се превръща в спирачка за по-нататъшното развитие на страната. Започналите при Елизабет изяви за застъпничество на парламентарните привилегии и срещу абсолютната власт на короната станало прелюдия към последващата борба с парламентарната опозиция при първите Стюарти.
Политическата мъдрост на кралицата се проявява в правилния избор на министри, и любими държавници, вярно служещи на короната на Англия (У. Бърлей, Ф. Уолсигнем, У. Рейли, Р. Деверо, графът на Есекс, Уилям Сесил). Елизабет I умира на 24 март 1603 в Ричмънд и е погребана в Уестминстърското абатство, в параклиса на Хенри VII.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
