Пенчо Петков Славейков

Пенчо Петков Славейков е български поет, един от участниците в кръга „Мисъл", наред с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Той е най-малкият син на поета и политик Петко Славейков. Брат е на политиците Иван Славейков и Христо Славейков. Пенчо Петков Славейков е роден на 27 април 1866 в Трявна. Учи в родния си град и в Стара Загора, където през 1876 баща му е назначен за учител. Той е свидетел на опожаряването на Стара Загора по време на Руско-турската война, споменът за което остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет. Тези „враснали тъй дълбоко в душата спомени"„Кървава песен". Семейство Славейкови едва се спасява от пожарищата и се събира в Търново. служат на Славейков при работата му върху Пенчо Славейков е най-малкото седмо дете в семейството на Петко Рачов Славейков и Ирина Райкова. Има братя Христо, Иван, Рачо, Райко и сестри Донка, Пенка. След края на войната се премества в Сливен, през 1879 отново в Търново, където Петко Славейков издава вестниците „Остен" и „Целокупна България", а Пенчо Славейков участва в разпространението им. В края на 1879 семейството се установява в София, където Славейков учи до 1881. След въвеждането на Режима на пълномощията, баща му, един от водачите на Либералната партия, е арестуван, след което заминава за Източна Румелия. Пенчо Славейков продължава образованието си в Пловдив. През тези години се заражда любовта му към народното творчество. Бащата и децата записват народни приказки, песни, легенди, старинни предания. Славейков придружава често баща си в пътуванията му из различни краища на България за езикови, етнографски и фолклорни проучвания, изучава от първоизвора изкуството и езика на народа. През януари 1884 заспива върху заледената Марица след невинна детска игра и заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж, за цял живот остават поражения затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. За да излезе от тежката криза, му помагат книгите на Иван Тургенев и В. Г. Короленко „Живи мощи"„Слепият музикант". В борба с неволята Славейков калява волята си и започва да гледа на страданието като на велик учител, извисяващ духа. Тази идея намира по-късно художествен израз в редица творби. Възгледът за страданието се затвърждава и от общуването му с творчеството на Хенрик Ибсен, Фридрих Ницше, Хайнрих Хайне и други. След нещастието у Славейков се заражда и склонността да осмисля творчески самотата. Стихотворенията, които пише по това време, са повлияни от Хайне, чиито творби чете в руски превод.
Любовта на Мара Белчева (08.09.1868, Севлиево-16.03.1937, София) и Пенчо Славейков (27.04.1866, Трявна-28.05.1912, Брунате) е драматична и неповторима. И сега, поне на 50-левовата банкнота те са неразделни. На лицевата й страна е ликът на Пенчо, а на обратната - фигурата на Мара.

Още по темата

За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: