Манастир Свети великомъченик Мина
.jpg)
неделя
Обрадовският манастир "Свети великомъченик Мина” се намира североизточно от София в бившето село Обрадовци, сега квартал на София. Построен е на южния бряг на Владайска река сред цветни поляни. Според легенда, разказвана от местни хора, манастирът е бил основан през късно Римско време по тези земи. По това време той е представлявал внушителен комплекс със своите 40 параклиса (някои от които посветени на св. св. Апостол Петър и Павел, св. Николай, св. св. Козма и Дамян и др.), много манастирски сгради и имоти. При прокопаването на коритото на река Владайска са открити основи на сгради, а по-късно реката дълго време е носила керемиди, камъни и тухли.
Смята се, че е имало Римска баня близо до параклиса "св. Николай”, която е използвала топъл минерален извор. Мястото и в момента е мочурливо и не замръзва през зимата. Никой не знае колко дълго е просъществувал този манастир. След като е бил разрушен само една легенда е пазила спомена за манастира "Св. Мина” до 1927. През тази година около Кръстовден селяни от Обрадовци, които разхождали добитъка си, видели, че животните започнали да изриват керемиди, тухли и други строителни материали на мястото на стария манастир. По-късно хора от селото решили да разровят останките по-надълбоко и намерили основите на стара църква. Открили олтара на църквата и малък кладенец, изграден от камъни, до него. Смята се, че кладенчето е било аязмото на църквата. Другите предмети, изровени от хората, били дискос, който в момента се съхранява в религиозния исторически музей на св. Синод, и горната част на кадилница. Всички са били убедени, че находката представлява част от манастира "Свети Мина”, който според легенди се е намирал в тази част на Софийско поле.
Мълвата за откриването на единствения манастир, посветен на св. Мина в България пропътувала бързо и скоро към манастира започнали да се стичат хора от всички краища на страната. На църковния празник на 24-ти ноември много хора се събрали в обителта и дали своята помощ за възстановяването на манастира. Събраните средства веднага са вложени в изграждането на дървен олтар с икони, коийто просъществувал до 1942. През 1942 е построена и сграда за подслон на поклониците, която просъществувала до 1969. Тази сграда вече не съществува; на нейно място са издигнати една просторна двуетажна сграда от 100 кв.м. и една едноетажна постройка от 50кв.м. През 1942 манастирското настоятелство в лицето на управата на Обрадовската църква "св. Николай” и монахиня Анисия от църквата "св. Петка” в Орландовци се заели със съграждането на нов храм. След като материалите са дарени от местни хора, строителството започнало на 19-ти август същата година. Изграждането приключило през 1945 като главният зидар бил известен майстор от Варна, Тома Иванов. Иконите на олтара са изрисувани от проф. Георги Богданов, а самият олтар е резбован от двама майстори от София, Мирчо Радулов и Коста Диноев. На 21-ви октомври същата година храмът е осветен. Всички предмети от интериора му – съдове, полилеи, икони, килими и др. са дарени от посетители. Храмът има също така голяма икона на Свети Мина, за която се смята, че е чудотворна. Иконата се намира по настоящем в преддверието на църквата. През 1956 започва строителството на параклис на Свети Свети безсребърници Козма и Дамян, а през късната 1957 параклисът е завършен и осветен. В олтара на параклиса е вградено аязмо.
По настоящем параклисът се използва за зимна черква.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Смята се, че е имало Римска баня близо до параклиса "св. Николай”, която е използвала топъл минерален извор. Мястото и в момента е мочурливо и не замръзва през зимата. Никой не знае колко дълго е просъществувал този манастир. След като е бил разрушен само една легенда е пазила спомена за манастира "Св. Мина” до 1927. През тази година около Кръстовден селяни от Обрадовци, които разхождали добитъка си, видели, че животните започнали да изриват керемиди, тухли и други строителни материали на мястото на стария манастир. По-късно хора от селото решили да разровят останките по-надълбоко и намерили основите на стара църква. Открили олтара на църквата и малък кладенец, изграден от камъни, до него. Смята се, че кладенчето е било аязмото на църквата. Другите предмети, изровени от хората, били дискос, който в момента се съхранява в религиозния исторически музей на св. Синод, и горната част на кадилница. Всички са били убедени, че находката представлява част от манастира "Свети Мина”, който според легенди се е намирал в тази част на Софийско поле.
Мълвата за откриването на единствения манастир, посветен на св. Мина в България пропътувала бързо и скоро към манастира започнали да се стичат хора от всички краища на страната. На църковния празник на 24-ти ноември много хора се събрали в обителта и дали своята помощ за възстановяването на манастира. Събраните средства веднага са вложени в изграждането на дървен олтар с икони, коийто просъществувал до 1942. През 1942 е построена и сграда за подслон на поклониците, която просъществувала до 1969. Тази сграда вече не съществува; на нейно място са издигнати една просторна двуетажна сграда от 100 кв.м. и една едноетажна постройка от 50кв.м. През 1942 манастирското настоятелство в лицето на управата на Обрадовската църква "св. Николай” и монахиня Анисия от църквата "св. Петка” в Орландовци се заели със съграждането на нов храм. След като материалите са дарени от местни хора, строителството започнало на 19-ти август същата година. Изграждането приключило през 1945 като главният зидар бил известен майстор от Варна, Тома Иванов. Иконите на олтара са изрисувани от проф. Георги Богданов, а самият олтар е резбован от двама майстори от София, Мирчо Радулов и Коста Диноев. На 21-ви октомври същата година храмът е осветен. Всички предмети от интериора му – съдове, полилеи, икони, килими и др. са дарени от посетители. Храмът има също така голяма икона на Свети Мина, за която се смята, че е чудотворна. Иконата се намира по настоящем в преддверието на църквата. През 1956 започва строителството на параклис на Свети Свети безсребърници Козма и Дамян, а през късната 1957 параклисът е завършен и осветен. В олтара на параклиса е вградено аязмо.
По настоящем параклисът се използва за зимна черква.
 |
in English |
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
