Априлското въстание 1876, поуки

поуките от Априлското въстание
Априлското въстание, както е прието историците да казваме, е върхът на освободителното движение на българите срещу Османската империя. То е извършено от последователите на вече обесения Васил Левски и е подготвено за един кратък срок. Военните действия се развиват предимно на територията на Четвърти Панагюрски революционен окръг, където е действал апостолът Георги Бенковски. Основното, което трябва да се знае, е, че тогава апостолите са си въобразявали, че ще съборят с черешово топче Османската империя, която се разпростира в Европа, Азия, та чак в Африка, в днешна Либия. Въстанието е смазано. То търпи военно поражение, но при него основното е международният отзвук от зверствата, които извършва турската армия в Батак, Перущица, Ново село и на много други места.
Тези зверства отекват в цяла Европа – от Русия през Франция до Великобритания. Високата порта е подценила международния отзвук. Това е втората половина на 19 век, когато в Цариград има акредитирани дописници на най-големите европейски вестници и телеграфни агенции. Точно те, начело с Макгахан, разкриват извършените кланета и отзвукът от тези зверства принуждава тогавашните европейски сили да поставят на дневен ред Българския въпрос. Трябва да се знае, че Царят Освободител Александър ІІ не е искал да воюва. Той се е опасявал от призрака на втора Кримска война, от второ поражение като в Кримската война. Но общественото мнение в Русия го принуждава да постави ребром въпроса в Цариград и се стига до Цариградската конференция, която е в края на 1876.
Достоевски и Толстой в Русия, във Франция Виктор Юго, говорят, че се избива един християнски народ, не някъде на друг континент, а в Европа. Юго споменава името Батак. В Англия Либералната партия на Гладстон обръща внимание на тези изстъпления. Основното е, че политически Априлското въстание успя. Априлското въстание е смазано военно, но то успя политически, защото предизвика деветата поредна Руско-турска война, която за нас българите най-сетне стана Освободителна.

Автор: академик Марков


За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:

BGtop
OpenCloseComments
Cancel