Вярата

От водите на Ганг до мостовете на Темза, от пирамидите край Нил до звездите на Кремъл край Москва река, всички търсим Бог. А какво е Бог? Красива жена или море, което ражда човек? Може би Бог е момче, което си играе в пясъка или по-скоро слънцето в небето. Какво е Бог? Той може да достигне до теб в различни образи. На мъж или жена, на дете или старец, на богат или беден. Но при всички положения този образ не зависи от приносителя му, а е отражение на скритото ти „Аз“. Бог се открива всекиму, но не всеки може да го познае. И недоволството от събитията и хората е недоволство от тези твои качества, които те ти разкриват. Трябва да спреш да гледаш другите и да се насочиш към себе си, за да откриеш истинския си потенциал. Не губи времето си, съизмервайки се с останалите, така пилееш потенциала си. Човешката душа е безсмъртна. Всеки от нас е частица от Бога. Най-големите трябва да са слуги на другите, а красотата, богатството и славата са не награди, а изпитание.

За да не са сами та този свят хората измислили боговете. И май веднага са съжалили. Боговете били навсякъде – в огъня, във водата, в камъните, в дърветата, в животните…. И колкото повече израствали хората, толкова повече претенциите на боговете се увеличавали. Хората им построили храмове, пеели им песни, палели им свещи, кадили им с благовония, кланяли им се, заради тях гладували, танцували в огъня, дори принасяли жертви – първоначално хора, а после и животни. Заради боговете хората воювали. Дори днес избиваме хиляди себеподобни заради разликата в името, с което наричаме Бог. В развалини. Макар и красиви, в руини се превръща вярата, когато не в нас, а в храмовете заживее Бог.
Дали Бог е създал хората или човекът си е измислил боговете?
Няма как със сигурност да знаем.
Но всеки от нас сам избира в кое от двете да вярва.

За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: