Въпреки поражението, Априлското въстание имаше огромно влияние върху съдбата на България. Бруталното клане в сърцето на "просветена Европа" е предизвикалf възмущение в европейската общественост и негодувание в Русия, която считала българите за православни братя. При това, вдигайки въстанието, неговите инициатори и участници почти не се надявали на победа. Цанко Дюстабанов, един от активистите на революционното движение, призовал бунтовниците така: ... "Момчета, ние трябва да вдигнем на бунт колкото се може повече села и колкото се може по-дълго да удържим създалото се положение. Само в това е нашето спасение, само това е единственият начин да привлечем вниманието на Европа, а ние не можем да направим нищо без Европа. С това въстание, ние няма да можем да освободим България. В това съм сигурен. Но ние ще привлечем вниманието и да дадем възможност на Русия да вдигне шум. "
Един от апостолите на Априлското въстание Георги Бенковски също казал: "Моята цел вече е постигната! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да зарасне, а Русия - нека тя да дойде!"
Априлското въстание достига целта си. "Източния въпрос" достига своя връх и въвежда в действие "стратегически резерв" на българското национално- освободително движение - руската военна интервенция. Една година след Априлското въстание, Русия обявява война на Турция, в резултат на което българската нация е освободена от турското робство и е имала възможност да изгражда своята собствена държава.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: