Ана Маняни
.jpg)
вторник
Велика италианската актриса, достигнала световна слава, чрез изпълнения на трагикомични роли на жени от ниските слоеве на обществото във филмите на режисьори неореалисти. Първата италианска актриса удостоена с "Оскар" за най-добра женска роля. Родена на 7 март 1908 в Рим, тя е израснала в бедност. На девет години е изпратена в колеж за сестри - монахини. На момичето не му харесва там и се прибира у дома. През 1927 Ана е приета в Римската академия за драматични изкуства Елеонора Дузе. След като се дипломира в Академията постъпила в трупата на Никодеми - Вергани - Чимара, а след това - в трупата на Антонио Гандузио, знаменит постановчик на ревюта. През 1934 Маняни прави своя дебют в епизодична роля във филма "Сляпата жена от Соренто". През 1941 известният филмов режисьор Виторио Де Сика поканил Маняни за главната роля във филма "Ученичката Тереза".
От 1940 до 1944 е играла в кабаретни театри заедно с известния италиански комик Тото, и според историците на театъра, тези години са най-важните за италианска театрална сцена.
През 1940 Ана Маняни започнала краткотраен романс с актьора Масимо Сура, а през 1942 се родил нейният син Лука, когото тя се счита за истински божи дар. Скоро синът й се разболява, а съдбата отново поднася страдания на Ана.
Големият успех на Маняни се дължи на Роберто Роселини, когато се снима във филма "Рим - открит град" (1945 ). Появата на този филм бележи раждането на нео-реализъм в следвоенното италианско кино, а Маняни е актрисата, която е способна най-пълно да изрази идеологическите и естетически принципи на нео-реализма. Най-добрите творби на Маняни са трагикомичните роли, нейното дълбоко реалистично творчество се отличава с патос и ирония, и интензивност на чувствата.
По време на кризата от нео-реализъма, в средата на 1950-те години, тя се снима в Холивуд, но актрисата не може да живее без родната си Италия. Връщайки се у дома, тя играе във филмите "Сестра Летиция" (1957 ) и "Ад сред града" (1959).
Водеща роля на актрисата през 1960 е тази на римска проститутка във филма "Mама Рома" (1962, на Паоло Пазолини), опитвайки се в името на любовта към сина си, да поеме по правия път. И това не е просто още една главна роля на Ана Маняни, това е върха на творчеството на актрисата, нейната последна роля в киното.
През 1960 тя се връща в театъра и играе важна роля в спектакъла на "Вълчица" на Джовани Верга. От 1970 се снима предимно в телевизионни филми.
Умира на 26 септември 1973 в Рим. Погребана е в семейната гробница на Роселини.
Честит рожден ден, Ана!
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
От 1940 до 1944 е играла в кабаретни театри заедно с известния италиански комик Тото, и според историците на театъра, тези години са най-важните за италианска театрална сцена.
През 1940 Ана Маняни започнала краткотраен романс с актьора Масимо Сура, а през 1942 се родил нейният син Лука, когото тя се счита за истински божи дар. Скоро синът й се разболява, а съдбата отново поднася страдания на Ана.
Големият успех на Маняни се дължи на Роберто Роселини, когато се снима във филма "Рим - открит град" (1945 ). Появата на този филм бележи раждането на нео-реализъм в следвоенното италианско кино, а Маняни е актрисата, която е способна най-пълно да изрази идеологическите и естетически принципи на нео-реализма. Най-добрите творби на Маняни са трагикомичните роли, нейното дълбоко реалистично творчество се отличава с патос и ирония, и интензивност на чувствата.
По време на кризата от нео-реализъма, в средата на 1950-те години, тя се снима в Холивуд, но актрисата не може да живее без родната си Италия. Връщайки се у дома, тя играе във филмите "Сестра Летиция" (1957 ) и "Ад сред града" (1959).
Водеща роля на актрисата през 1960 е тази на римска проститутка във филма "Mама Рома" (1962, на Паоло Пазолини), опитвайки се в името на любовта към сина си, да поеме по правия път. И това не е просто още една главна роля на Ана Маняни, това е върха на творчеството на актрисата, нейната последна роля в киното.
През 1960 тя се връща в театъра и играе важна роля в спектакъла на "Вълчица" на Джовани Верга. От 1970 се снима предимно в телевизионни филми.
Умира на 26 септември 1973 в Рим. Погребана е в семейната гробница на Роселини.
Честит рожден ден, Ана!
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
