Николай Гяуров
.jpg)
неделя
Николай Гяуров е един от най-известните оперни баси на следвоенния период. Той е възхищавал любителите на опера в цял свят, благодарение на своя силен глас, който в съчетание с изключително сценично обаяние, донесло на Гяуров такъв успех, който обикновено се получава при тенори и сопрани. Репертоарът му се състои главно от роли в опери на Верди. Със съпругата си, известната оперна певица, сопраното Мирела Френи, Гяуров прекара повече от двадесет години и почина в болницата в Модена на 74 години.
Един от най-известните баси на XX-ти век, Николай Гяуров, е роден в малкия български град Велинград през 1929. От детството си той обича музиката и се научава да свири на цигулка, кларинет и тромбон. Първите си уроци по пеене Николай взима по време на военната си служба и офицерът, който го е чул, му дал съвет да се допита до Христо Бръмбаров, известен баритон от София.
Когато се върнал след военната си служба във Велинград, Гяуров послушал съвета на офицера си и през 1949 започва уроци при Бръмбаров в Българската държавна консерватория. Бръмбаров, преминал през италианската оперна школа, предал на младия бас вокалния стил, типичен за италианската опера. Тези уроци са помогнали на Николай да влезе през 1950 в Московската консерватория, която той успешно завършва. Тогава, същата година, печели награда от конкурса в Париж, който е международен. Печели и Международния младежки фестивал в Прага. И така започнала кариерата на все още неизвестния млад оперен бас. През 1955 е първия му дебют, който бил в София, в "Сивилския бръснар", с ролята на Дон Базилио.
Две години по-късно, Николай прави дебюта си в Болшой театър в Москва в операта "Борис Годунов", в ролята на Пимен (главната роля в тази опера, той ще получава чак през 1965), а през 1960 играе ролята на скитника Варлаам в тази операта в Миланската Скала. Това е дебютът му в този театър.
След две години е дебютът му на Ковънт Гардън в операта "Силата на съдбата", а в същата година, той се появява в Залцбург в "Реквием" на Верди под диригентството на Херберт фон Караян. Година по-късно - в Чикаго пее в "Мефистофел", след дебюта му в Метрополитън опера през 1965.
В продължение на почти 50 години Николай Гяуров пее на най-големите оперни сцени в света. Като фен на старите оперни записи, футбола и риболова, той прекарва 23 щастливи години с втората си съпруга Мирела Френи, с която той прави дебюта си на сцената през 1961 в Генуа , където те играха заедно в "Фауст".
Николай и Мирела се ожениха през 1978, когато нито той, нито тя бяха организирали личния си живот и предишните им бракове се бяха разпаднали.
Последната партия на известния бас, която той пее през януари 2004, е била Дон Базилио в "Севилският бръснар". По ирония на съдбата оперната му кариера приключва със същата роля, с която някога е започнала.
Кончината на Николай Гяуров е на 2 юни 2004 в Модена, на 74 години. Мирела Френи до последния момент беше до леглото на съпруга си.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Един от най-известните баси на XX-ти век, Николай Гяуров, е роден в малкия български град Велинград през 1929. От детството си той обича музиката и се научава да свири на цигулка, кларинет и тромбон. Първите си уроци по пеене Николай взима по време на военната си служба и офицерът, който го е чул, му дал съвет да се допита до Христо Бръмбаров, известен баритон от София.
Когато се върнал след военната си служба във Велинград, Гяуров послушал съвета на офицера си и през 1949 започва уроци при Бръмбаров в Българската държавна консерватория. Бръмбаров, преминал през италианската оперна школа, предал на младия бас вокалния стил, типичен за италианската опера. Тези уроци са помогнали на Николай да влезе през 1950 в Московската консерватория, която той успешно завършва. Тогава, същата година, печели награда от конкурса в Париж, който е международен. Печели и Международния младежки фестивал в Прага. И така започнала кариерата на все още неизвестния млад оперен бас. През 1955 е първия му дебют, който бил в София, в "Сивилския бръснар", с ролята на Дон Базилио.
Две години по-късно, Николай прави дебюта си в Болшой театър в Москва в операта "Борис Годунов", в ролята на Пимен (главната роля в тази опера, той ще получава чак през 1965), а през 1960 играе ролята на скитника Варлаам в тази операта в Миланската Скала. Това е дебютът му в този театър.
След две години е дебютът му на Ковънт Гардън в операта "Силата на съдбата", а в същата година, той се появява в Залцбург в "Реквием" на Верди под диригентството на Херберт фон Караян. Година по-късно - в Чикаго пее в "Мефистофел", след дебюта му в Метрополитън опера през 1965.
В продължение на почти 50 години Николай Гяуров пее на най-големите оперни сцени в света. Като фен на старите оперни записи, футбола и риболова, той прекарва 23 щастливи години с втората си съпруга Мирела Френи, с която той прави дебюта си на сцената през 1961 в Генуа , където те играха заедно в "Фауст".
Николай и Мирела се ожениха през 1978, когато нито той, нито тя бяха организирали личния си живот и предишните им бракове се бяха разпаднали.
Последната партия на известния бас, която той пее през януари 2004, е била Дон Базилио в "Севилският бръснар". По ирония на съдбата оперната му кариера приключва със същата роля, с която някога е започнала.
Кончината на Николай Гяуров е на 2 юни 2004 в Модена, на 74 години. Мирела Френи до последния момент беше до леглото на съпруга си.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
