Любен Каравелов
.jpg)
неделя
Основоположник на реализма в българската проза, Любен Каравелов е виден представител на прогресивна обществена мисъл по времето на подема на освободителната борба в България. Литературно-публицистическата дейност на Каравелов е тясно свързана с политическата му дейност в България, Румъния, Русия и Сърбия.
Любен Каравелов е роден в семейството на търговец в град Копривщица. Образование първоначално получава в местното гръцко училище и в гимназията на град Пловдив.
В продължение на няколко години, от 1857 до1866, Каравелов е живял и учил в Русия. Той е бил слушател в историко-филологическия факултет на Московския университет. Периодът на живота му в Русия е от решаващо значение за формирането на мирогледа му. В Москва той се сближава с представители на революционната младеж и се запознава с руската класическа литература.
В Москва Любен Каравелов публикува и първите си творби. През 1861 той публикува книгата си "Памятники народного быта болгар", която включва притчи, легенди, вярвания и обреди на славянските народи. Богатия етнографски материал, представен в книгата, показва дълбокия му интерес към историята на своя народ и неговия фолклор. Книгата му с разкази "Страницы из книги страданий болгарского племени" е публикувана през 1866. Включените в този сборник разкази са написани на руски език и първоначално са публикувани в руски списания. Самият Каравелов в последствие ги превежда на български език.
През 1869, след няколкото години прекарани в Сърбия, където Каравелов е бил член на организацията "Омладина" ( "Младеж"), Каравелов заедно с българския революционер Васил Левски организира в Букурещ Български Централен Революционен Комитет. През същата година в Букурещ започва да излиза и редактирания от Каравелов вестник "Свобода" (1869-1873), а после и "Независимост" (1873-1874), който е орган на Централния Революционен Комитет. Както пише и самия Каравелов в първия брой на "Свобода", този вестник е имал за цел да защити интересите на народа и да му покаже пътя за постигане на политическа независимост. Пътят, към който Каравелов призова българския народ, е пътят на революционната борба.
Въпреки това, на социално-политическите възгледи Каравелов не са без значителни колебания. От 1874 той се разграничава от политическата дейност, за което причина е разгромяването на българските революционни организации. Противоречивостта и непоследователността в революционните му възгледи го подтиква да се оттегли от Централния Революционен Комитет. През последните години от живота си Каравелов издава вестник "Знание", целта на който е да се образоват хората чрез насърчаване към научни познания.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Любен Каравелов е роден в семейството на търговец в град Копривщица. Образование първоначално получава в местното гръцко училище и в гимназията на град Пловдив.
В продължение на няколко години, от 1857 до1866, Каравелов е живял и учил в Русия. Той е бил слушател в историко-филологическия факултет на Московския университет. Периодът на живота му в Русия е от решаващо значение за формирането на мирогледа му. В Москва той се сближава с представители на революционната младеж и се запознава с руската класическа литература.
В Москва Любен Каравелов публикува и първите си творби. През 1861 той публикува книгата си "Памятники народного быта болгар", която включва притчи, легенди, вярвания и обреди на славянските народи. Богатия етнографски материал, представен в книгата, показва дълбокия му интерес към историята на своя народ и неговия фолклор. Книгата му с разкази "Страницы из книги страданий болгарского племени" е публикувана през 1866. Включените в този сборник разкази са написани на руски език и първоначално са публикувани в руски списания. Самият Каравелов в последствие ги превежда на български език.
През 1869, след няколкото години прекарани в Сърбия, където Каравелов е бил член на организацията "Омладина" ( "Младеж"), Каравелов заедно с българския революционер Васил Левски организира в Букурещ Български Централен Революционен Комитет. През същата година в Букурещ започва да излиза и редактирания от Каравелов вестник "Свобода" (1869-1873), а после и "Независимост" (1873-1874), който е орган на Централния Революционен Комитет. Както пише и самия Каравелов в първия брой на "Свобода", този вестник е имал за цел да защити интересите на народа и да му покаже пътя за постигане на политическа независимост. Пътят, към който Каравелов призова българския народ, е пътят на революционната борба.
Въпреки това, на социално-политическите възгледи Каравелов не са без значителни колебания. От 1874 той се разграничава от политическата дейност, за което причина е разгромяването на българските революционни организации. Противоречивостта и непоследователността в революционните му възгледи го подтиква да се оттегли от Централния Революционен Комитет. През последните години от живота си Каравелов издава вестник "Знание", целта на който е да се образоват хората чрез насърчаване към научни познания.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
