Монтана

Наследник е на старото римско крепостно селище Кастра ад Монтанензиум (Крепост в планината) или още известно като Монтана. След археологически разкопки е установено, че дългият живот на селището е започнал първоначално по рида Калебаир, на левия бряг на река Огоста. Стратегическото място на важни пресичащи се пътища и буйният карстов извор (сега каптиран) определили местоположението на римския град.
В III век е най-значителният град в римската провинция Дакия, под името Рипензис. Унищожен е от варварите. През средновековието е малко, незначително селище. По време на турското владичество се споменава за първи път под името Кутловица (славянско по произход) в документ от 1575. Освобождението (1878) го заварва с името Голяма Кутловица (река Огоста го деляла от Малка Кутловица) и с по-малко от 1000 жители. До 1891, когато е обявено за град, носи това име. Градът е кръстен Фердинанд, на името на тогавашния български княз (по-късно цар). По това време вече е занаятчийски център и голям пазар за добитък. На годишния панаир идвали търговци от цялата страна, както и от чужбина - Турция, Румъния, Сърбия. За ускореното развитие на града допринася прокарването на жп линията Бойчиновци-Берковица (1916), която минавала и през град Фердинанд. След Първата световна война тук се заселват много бежанци от Царибродско и Босилеградско. През 1945 градът е преименуван на Михайловград, а през 1993 отново, след около 20 века, приема името Монтана.