Кюстендил
.jpg)
събота
Кюстендил - един от "вечните" градове на България. Кюстендил има неповторимия шанс да съхрани посланията на история си в динамиката на своето развитие. Той е един от "вечните" градове на България.
Разположен в полите на "Сребърната" планина Осогово, в подножието на Свещения хълм Хисарлъка, край горещи, лековити минерални извори, градът живее и въздейства с притегателната си сила през всички епохи. От най-дълбока древност той е административен, духовен, лечебен и културен център.
Археологическите открития показват наличието на селищни традиции в неолита /новокаменната епоха/ и халколита /каменно-медната епоха/, VІ-ІV хилядолетие пр.н.е. Магнетичното въздействие на горещата минерална вода ражда известния в античността култов център - Пауталийския асклепион - наследил култовото средище на тракийското племе дентелети. Край минералните извори се извисяват храмове, посветени на Аполон, Асклепий, Хигия и Теллесфор, жертвеници на богове от тракийския и гръко-римски пантеон. През римската епоха северно от Асклепиона се изгражда грандиозната укрепителна система на Пауталия. Тя охранява град с богата градоустройствена култура. Жилищата са украсени с мозайки, стенописи, скулптури, а за отоплението им се ползват горещите минерални води. През средновековието, по време на Първата българска държава, градът, известен вече със славянското име Велбъжд, е център на обширна област.
В края на ХІV век градът преминава под властта на Османската империя и новото му име е Кюстендил. След Освобождението бързо набира темпо не само възстановяването на града, но и художествения живот. Началото в развитието на изобразителното изкуство е поставено през 1903, когато Владимир Димитров - Майстора прави първата си самостоятелна изложба.
През 1944 се открива Археологичен музей и Картинна галерия в джамията "Ахмед бей. Художествената сбирка се състои от картини на кюстендилски автори и 50 платна на Владимир Димитров - Майстора.
На 24 май 1959 се открива самостоятелно обособена Градска картинна галерия. Тя е разположена в сградата на бившата еврейска синагога. Фондът съдържа 152 картини на 18 кюстендилски художници.
През 1972 по повод 90-годишнината на Владимир Димитров - Майстора се открива най-голямата в страната, специално построена за целта сграда, с естествено горно осветление. Тя разполага с 3180 творби от 585 автора, от които 1357 са на патрона на галерията, големия български художник - Владимир Димитров - Майстора. Фондът на галерията при цялото му богатство и разнообразие е обособен в няколко раздела: - кюстендилски художници - художници от страната - антично, средновековно и възрожденско изкуство - чуждестранно изкуство Успоредно със събирателската дейност в галерията е създаден и систематизиран научен архив и документация. За изключителни постижения тя още през 1975г. е обявена за "галерия - еталон" от Министерството на културата. Основна, представителна дейност е организирането и провеждането на жанрово разнообразни изложби. От създаването до сега са реализирани 506 изложби - авторски и групови, на художници от Кюстендил, страната, както и престижни изложби на изтъкнати европейски и световни културни центрове и институти.
Разположен в полите на "Сребърната" планина Осогово, в подножието на Свещения хълм Хисарлъка, край горещи, лековити минерални извори, градът живее и въздейства с притегателната си сила през всички епохи. От най-дълбока древност той е административен, духовен, лечебен и културен център.
Археологическите открития показват наличието на селищни традиции в неолита /новокаменната епоха/ и халколита /каменно-медната епоха/, VІ-ІV хилядолетие пр.н.е. Магнетичното въздействие на горещата минерална вода ражда известния в античността култов център - Пауталийския асклепион - наследил култовото средище на тракийското племе дентелети. Край минералните извори се извисяват храмове, посветени на Аполон, Асклепий, Хигия и Теллесфор, жертвеници на богове от тракийския и гръко-римски пантеон. През римската епоха северно от Асклепиона се изгражда грандиозната укрепителна система на Пауталия. Тя охранява град с богата градоустройствена култура. Жилищата са украсени с мозайки, стенописи, скулптури, а за отоплението им се ползват горещите минерални води. През средновековието, по време на Първата българска държава, градът, известен вече със славянското име Велбъжд, е център на обширна област.
В края на ХІV век градът преминава под властта на Османската империя и новото му име е Кюстендил. След Освобождението бързо набира темпо не само възстановяването на града, но и художествения живот. Началото в развитието на изобразителното изкуство е поставено през 1903, когато Владимир Димитров - Майстора прави първата си самостоятелна изложба.
През 1944 се открива Археологичен музей и Картинна галерия в джамията "Ахмед бей. Художествената сбирка се състои от картини на кюстендилски автори и 50 платна на Владимир Димитров - Майстора.
На 24 май 1959 се открива самостоятелно обособена Градска картинна галерия. Тя е разположена в сградата на бившата еврейска синагога. Фондът съдържа 152 картини на 18 кюстендилски художници.
През 1972 по повод 90-годишнината на Владимир Димитров - Майстора се открива най-голямата в страната, специално построена за целта сграда, с естествено горно осветление. Тя разполага с 3180 творби от 585 автора, от които 1357 са на патрона на галерията, големия български художник - Владимир Димитров - Майстора. Фондът на галерията при цялото му богатство и разнообразие е обособен в няколко раздела: - кюстендилски художници - художници от страната - антично, средновековно и възрожденско изкуство - чуждестранно изкуство Успоредно със събирателската дейност в галерията е създаден и систематизиран научен архив и документация. За изключителни постижения тя още през 1975г. е обявена за "галерия - еталон" от Министерството на културата. Основна, представителна дейност е организирането и провеждането на жанрово разнообразни изложби. От създаването до сега са реализирани 506 изложби - авторски и групови, на художници от Кюстендил, страната, както и престижни изложби на изтъкнати европейски и световни културни центрове и институти.