Мостът на Леонардо
Леонардо да Винчи е писал за моста на султана на Турция следното: "Мостът е във формата на арка и ще е толкова висок, че всеки кораб с пълни платна ще преминава свободно под сводовете му". Според плана на великия художник 346-метровата ажурна конструкция на моста е трябвало да се държи във въздуха благодарение на принципно нова система на закрепване. Ако бил реализиран този проектът, мостът щял да бъде най-дългият мост за своето време - дължината му била 346 метра. Въпреки това, Леонардо не успял да реализира проекта си. Султан Баязид II отказал предложението на флорентинския художник.
През 1996 г. проектът на моста е намерен от норвежкия художник Вебьорн Санд, който основава по-късно обществената организация „Леонардо Бридж Проджект“, подкрепяна от норвежката администрация за обществени пътища. Той успял да убеди пътното ведомство на Норвегия да вземе решение за реализиране на 500 годишния проект. Истината е, че мостът не се оказал толкова гигантски, както е бил замислен от Леонардо, но уникалният му минималистичен дизайн от три поддържащи арки, широки в основата и тънки в мястото на съединяване с пътното платно, останали непокътнати.
В норвежкия град Ал през 2001 бил открит 100-метров пешеходен мост, проектиран от Леонардо да Винчи. Новият мост отстъпва на своя средновековен прототип по дължина. Той е 100 м. вместо на 346, но е точно същия по конструкция и естетически достойнства като моста, проектиран от Леонардо.
Версията "каменен мост" би била твърде скъпа и норвежците се спират на бор и тиково дърво като строителен материал. Мостът е направен с помощта на уникална технология "слоеста дървесина", чрез ламиниране норвежки бор по специален начин. Същата технология е използвана през 1994 по време на строителството на пързалка за Зимните олимпийски игри в Лилехамер.
Като краен резултат след изграждането на моста цената му била само $ 1,360,000.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: