Хан Умор, хан Токту и хан Паган
.jpg)
неделя
За свой наследник Сабин оставил Умор (Умар), също от рода Вокил. Новият хан продължил политическия курс на Сабин, но не срещнал подкрепата на боилите. Той се задържал на власт само 40 дни и бил свален. Очевидно е, че висшите среди на прабългарите не били в състояние да намерят личност, която да поеме здраво властта в ръцете си и да изведе страната от безпътицата.
След свалянето на Умор боилите издигнали на ханския престол Токту. И той стоял начело на държавата само около 1 година (766-767 г.). По неизвестни причини още от началото на своето управление, новият хан се натъкнал на съпротивата на част от билите. Междуособиците се завихрили с нова сила. По същото време византийската войска се явила по море в Североизточна България. Токту и поддържащите го боили се оттеглили някъде към Лудогорието или Добруджа, но там били убити от византийците.
Следващият български хан, избран от боилите, бил Паган (767-768 г.). Той се заел да постигне мир с Византия, като за целта оглавил българското пратеничество до императора в Константинопол. Преговорите завършили със сключването на мир, който обаче за Константин V бил само привиден. Воден от завоевателските си амбиции спрямо България императорът успял с измама да залови вожда на племето севери, чиято задача била отбраната на източните старопланински проходи. Разчитайки на намалената бдителност поради мирните преговори и на отслабената защита на изток, Константин V Копроним нахлул в българските земи през един от източните проходи на Стара планина. Императорът и неговата войска обаче срещнали неочаквана съпротива. Те успели да стигнат до р. Тича (дн. р. Камчия) и да опожарят някои аули, след което безславно се завърнали във византийската столица.
Паган обаче бил държан отговорен за лековерието, с което улеснил нахлуването на императорската войска и за невъзможността да се възползва от неуспеха на последния византийски поход. Положението му станало несигурно. Той се опитал да избяга и стигнал до Варна, но там бил убит от слугите си.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
След свалянето на Умор боилите издигнали на ханския престол Токту. И той стоял начело на държавата само около 1 година (766-767 г.). По неизвестни причини още от началото на своето управление, новият хан се натъкнал на съпротивата на част от билите. Междуособиците се завихрили с нова сила. По същото време византийската войска се явила по море в Североизточна България. Токту и поддържащите го боили се оттеглили някъде към Лудогорието или Добруджа, но там били убити от византийците.
Следващият български хан, избран от боилите, бил Паган (767-768 г.). Той се заел да постигне мир с Византия, като за целта оглавил българското пратеничество до императора в Константинопол. Преговорите завършили със сключването на мир, който обаче за Константин V бил само привиден. Воден от завоевателските си амбиции спрямо България императорът успял с измама да залови вожда на племето севери, чиято задача била отбраната на източните старопланински проходи. Разчитайки на намалената бдителност поради мирните преговори и на отслабената защита на изток, Константин V Копроним нахлул в българските земи през един от източните проходи на Стара планина. Императорът и неговата войска обаче срещнали неочаквана съпротива. Те успели да стигнат до р. Тича (дн. р. Камчия) и да опожарят някои аули, след което безславно се завърнали във византийската столица.
Паган обаче бил държан отговорен за лековерието, с което улеснил нахлуването на императорската войска и за невъзможността да се възползва от неуспеха на последния византийски поход. Положението му станало несигурно. Той се опитал да избяга и стигнал до Варна, но там бил убит от слугите си.
 |
in English |
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
