Пейо Яворов
.jpg)
събота
Пейо Яворов е български поет, роден в град Чирпан на 14 януари ( 1 януари стар стил) 1878. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Яворов завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893г. до 1901 работи в пощите, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София.
По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия, а след 1897 влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение. По-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев”. Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения”. В София, със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание "Мисъл”. През 1901 издава първата си стихосбирка "Стихотворения”, чието второ издание от 1904 е с предговор от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Яворов усилено чете модерна френска поезия. През 1907 излиза втората му стихосбирка "Безсъници”, която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. През 1910 излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците". Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника, министър - председателя Петко Каравелов, с която се венчава през 1912, малко преди да замине за фронта в Кюстендил. Тя е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, която сама по себе си е литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея"). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.
По негови стихове са създадени много песни. Ето едно от тях.
Душата ми е стон
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия, а след 1897 влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение. По-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев”. Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения”. В София, със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание "Мисъл”. През 1901 издава първата си стихосбирка "Стихотворения”, чието второ издание от 1904 е с предговор от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Яворов усилено чете модерна френска поезия. През 1907 излиза втората му стихосбирка "Безсъници”, която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. През 1910 излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците". Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника, министър - председателя Петко Каравелов, с която се венчава през 1912, малко преди да замине за фронта в Кюстендил. Тя е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, която сама по себе си е литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея"). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.
По негови стихове са създадени много песни. Ето едно от тях.
Душата ми е стон
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
