Така се наричат дните на Христовите страдания (използва се старобългарската дума страст, която означава страдание) от влизането на Исус Христос в Йерусалим до смъртта му. Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.
◾Велики понеделник — Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове. ◾Велики вторник — Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите; Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим. ◾Велика сряда — Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро; провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде; Юда Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му. ◾Велики четвъртък — Произнасена е смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. ◾Велики (Разпети) петък — ден на великите страдания на Иисус; Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение. ◾Велика събота — ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
В българската православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин: ◾Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве. ◾На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. ◾На Велики петък (наричан още Разпети петък) се ходи на църква и се минава под масата три пъти за здраве. ◾На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове – козунаци.
От Лазаровден до Томина Неделя (Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: