Старинна и съвременна Берковица
.jpg)
вторник
Кой ли не би възкликнал като народния поет, щом дойде в Берковица и поеме свежия въздух, вкуси от меката балканска вода, от ароматните малини, ягоди, кестени и усети нейната възрожденска и днешна романтика, нейната задушевна българска атмосфера. Старинна и съвременна Берковица е свила гнездо под могъщата стряха на връх Ком.
Когато се гледа от връх Калето, тя изглежда като градче на длан, като огромен зелен килим, нашарен от белите домове, изпъстрен с червените багри на покривите. Колко щедра е била природата тук! Вековни кестени, букови и смърчови гори покриват хълбоците и полите на планината. Бистра и пенлива, Берковската река шуми в хладната долина.
Погледът спира на отсечените скали на Врачанския балкан, извива надясно към легендарните Тодорини кукли, занича в Петроханската седловина, Комовете, Здравченица, на северозапад към Чипровското краище и поречията на Огоста и се връща по китната долина на река Бързия.
Берковица е прикътана в югозападния край на едноименната котловина. Градът е разположен в полите на Западна Стара планина, в югозападния край на едноименната котловина, скътан в подножието на връх Ком (2016м.), огряван от топлото планинско слънце и освежаван от прохладата на гъстите букови, борови и кестенови гори.
Берковица е древен град - на исторически карти от VII-IX век е отбелязан като старо селище и вътрешен град на Българската държава. По време на турското владичество е важен административен център. Местоположението му, природните и климатичните дадености оформят Берковица като летовище още в началото на миналия век. Близостта на гората - зелена, пъстра и бяла през сезоните, кристалните поточета и ароматните билки правят въздуха благоуханен и искрящ.
Когато се гледа от връх Калето, тя изглежда като градче на длан, като огромен зелен килим, нашарен от белите домове, изпъстрен с червените багри на покривите. Колко щедра е била природата тук! Вековни кестени, букови и смърчови гори покриват хълбоците и полите на планината. Бистра и пенлива, Берковската река шуми в хладната долина.
Погледът спира на отсечените скали на Врачанския балкан, извива надясно към легендарните Тодорини кукли, занича в Петроханската седловина, Комовете, Здравченица, на северозапад към Чипровското краище и поречията на Огоста и се връща по китната долина на река Бързия.
Берковица е прикътана в югозападния край на едноименната котловина. Градът е разположен в полите на Западна Стара планина, в югозападния край на едноименната котловина, скътан в подножието на връх Ком (2016м.), огряван от топлото планинско слънце и освежаван от прохладата на гъстите букови, борови и кестенови гори.
Берковица е древен град - на исторически карти от VII-IX век е отбелязан като старо селище и вътрешен град на Българската държава. По време на турското владичество е важен административен център. Местоположението му, природните и климатичните дадености оформят Берковица като летовище още в началото на миналия век. Близостта на гората - зелена, пъстра и бяла през сезоните, кристалните поточета и ароматните билки правят въздуха благоуханен и искрящ.