Град Смолян
.jpg)
понеделник
Макар и млад градът е натежал от многовековна история и трудни времена. Тези места пазят спомени за траки с чудни арфи /счита се, че тук Орфей е омагьосвал птиците със своята музика/, сръчни славяни от племето смолени, които дават и името си на града, на смели българи, заплатили с кръвта си любовта към Бога. Един от най-младите градове на България – Смолян, се гуши на топло в гънките на Родопите, протегнал дългата си снага на много километри разстояние.
Смолян е обявен за град през 1960 г., когато трите села /днес квартали/ Езерово, Райково и Устово са обединени в едно. Днес градът е красив и дълъг, а центърът му, завършен едва преди двадесетина години, е забележителен с архитектурата и съвременния си вид. За архитектурата в Смолян може да се каже, че това е може би единственият град в страната ни, в който сградите следват определен стил и отклонения няма. Всички жилищни и обществени сгради съществуват в пълна хармония и гледката е наистина прекрасна, без грозни израстъци от стъкло и бетон и без разноцветни багри в карибски стил[1].
Хората тук са мили и любезни, но безкрайно бавни. Това е по-скоро чар – те не бързат за никъде, наслаждават се на всеки миг живот сред тази красота и свежест.
Всеки от кварталите на Смолян има какво да покаже. В квартал Смолян /Езерово/ например не трябва да пропуснете да разгледате великолепните къщи в родопски възрожденски стил - Мерамовата, на Сариеви, на Присадов и още няколко.
Мостът (Бейската кюприя), който е сводест е над река Черна и е построен в началото на XVIII век.
Градската художествена галерия пък ви предоставя възможността да се запознаете отблизо с няколко хиляди творби на художници и скулптори.
В квартал Райково разгледайте Пангаловата къща от 1860 г. Тя е ценен архитектурен паметник. Алибеевият конак е старинен жилищен и стопански комплекс. Тук е и Мазолевата чешма с древен надпис, упоменаващ селището. В Долно Райково ще видите известната Чешитева къща в Чешитската махала, както и други интересни възрожденски родопски къщи.
Смолян е обявен за град през 1960 г., когато трите села /днес квартали/ Езерово, Райково и Устово са обединени в едно. Днес градът е красив и дълъг, а центърът му, завършен едва преди двадесетина години, е забележителен с архитектурата и съвременния си вид. За архитектурата в Смолян може да се каже, че това е може би единственият град в страната ни, в който сградите следват определен стил и отклонения няма. Всички жилищни и обществени сгради съществуват в пълна хармония и гледката е наистина прекрасна, без грозни израстъци от стъкло и бетон и без разноцветни багри в карибски стил[1].
Хората тук са мили и любезни, но безкрайно бавни. Това е по-скоро чар – те не бързат за никъде, наслаждават се на всеки миг живот сред тази красота и свежест.
Всеки от кварталите на Смолян има какво да покаже. В квартал Смолян /Езерово/ например не трябва да пропуснете да разгледате великолепните къщи в родопски възрожденски стил - Мерамовата, на Сариеви, на Присадов и още няколко.
Мостът (Бейската кюприя), който е сводест е над река Черна и е построен в началото на XVIII век.
Планетариумът е най-големият в България и тук се изнасят беседи на няколко езика. Среднородопският исторически музей е с една от най-богатите колекции в страната от над 150 000 експоната.
Градската художествена галерия пък ви предоставя възможността да се запознаете отблизо с няколко хиляди творби на художници и скулптори.
В квартал Райково разгледайте Пангаловата къща от 1860 г. Тя е ценен архитектурен паметник. Алибеевият конак е старинен жилищен и стопански комплекс. Тук е и Мазолевата чешма с древен надпис, упоменаващ селището. В Долно Райково ще видите известната Чешитева къща в Чешитската махала, както и други интересни възрожденски родопски къщи.
 |
in English |
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
