Иван Вазов
.jpg)
вторник
Роден на 9 юли (27 юни стар стил) в Сопот, в семейството на търговеца Минчо Вазов. Семейството му произхожда от рода на проспериращи търговци, който имал силни патриархални традиции, уважение към религията, традициите и патриотизма. Двамата братя на поета станали генерали - Георги Вазов и Владимир Вазов, и третия брат, Борис Вазов бил общественик и политик. Според Борис Вазов, родът на Вазови идва от село Яновени (днешна гръцка Македония), който се премества в Сопот в края на 18 век.
Иван Вазов се запознава с руската литература в ранна детска възраст. Учил също гръцки и турски. В Пловдивската гимназия учи френски език и се интересува от поезията на Пиер Беранже и Виктор Юго.
Иван Вазов бил член на Народната партия и министър на образованието в кабинета на Стоилов, по времето, когато паднал от ръцете на убийците Алеко Константинов, член на същия кабинет и един от най-известните прогресивни български писатели.
Иван Вазов се споминал в дома си на 22 септември 1921 в 12:30, по време на обяда в присъствието на сестра му Въла и племенничката Събка. В дома му пристигнали някои от министрите и столичния лекар Сарафов, който само констатирал смъртта му.
На 24 септември ковчега с тялото на Иван Вазов бил пренесен в столичната църква на Света Неделя. Опелото е извършено от митрополит Неофит Видински заедно с още 65 свещеници. Присъствали царя, министрите, кмета на столицата, посланици, депутати, писатели.
Началото на литературната дейност на Иван Вазов се отнася към периода на национално-революционното движение през 1870, когато в България на фона на развиващата се икономическа и политическата реалност, се оформял силуета на буржоазно-демократична революция. Живеейки по това време сред българската емиграция в Румъния Вазов написал две стихосбирки: "Пряпорец и гусла" (1876) и "Тъгите на България" (1877), в която изобразява трудния живот на българския народ и възпява подвизите на хайдути и воеводи, борещи се срещу потисниците.
Своят социално-политически идеал Вазов въплътил в образа на Странски, герой от романа "Нова земя" (1903). Романът "Под игото" (написан в Лопушанския манастир) е отражение на бурната епоха на освободителната борба на българския народ срещу турското владичество. Сюжет на романа е разгрома на средногорското въстание през 1876. Той изобразява представителите на революционното и еволюционното крило в революционното движение, както и взаимоотношенията между различните класови групи. С особена любов и значителни подробности Вазов описва живота на чорбаджи Марко, когото героя на романа Огнянов склонил към страната на революцията. Романът "Под игото" се радва на огромна популярност.
В съвсем друг дух, Иван Вазов показва живота на българското общество в повестта "Чичовци", където под формата на гротеска и по сатиричен начин великолепно са предадени нравите и образи на обикновените българи от периода преди края на турското владичество. В романа си "Нова земя" Иван Вазов пресъздава живота във вече освободена България.
Творчеството на Иван Вазов се състои от много и разнообразни творби - разкази, романи, повести, сборници, поеми, стихосбирки, пътеписи, драми, комедии, автобиография.
Иван Вазов се запознава с руската литература в ранна детска възраст. Учил също гръцки и турски. В Пловдивската гимназия учи френски език и се интересува от поезията на Пиер Беранже и Виктор Юго.
Иван Вазов бил член на Народната партия и министър на образованието в кабинета на Стоилов, по времето, когато паднал от ръцете на убийците Алеко Константинов, член на същия кабинет и един от най-известните прогресивни български писатели.
Иван Вазов се споминал в дома си на 22 септември 1921 в 12:30, по време на обяда в присъствието на сестра му Въла и племенничката Събка. В дома му пристигнали някои от министрите и столичния лекар Сарафов, който само констатирал смъртта му.
На 24 септември ковчега с тялото на Иван Вазов бил пренесен в столичната църква на Света Неделя. Опелото е извършено от митрополит Неофит Видински заедно с още 65 свещеници. Присъствали царя, министрите, кмета на столицата, посланици, депутати, писатели.
Началото на литературната дейност на Иван Вазов се отнася към периода на национално-революционното движение през 1870, когато в България на фона на развиващата се икономическа и политическата реалност, се оформял силуета на буржоазно-демократична революция. Живеейки по това време сред българската емиграция в Румъния Вазов написал две стихосбирки: "Пряпорец и гусла" (1876) и "Тъгите на България" (1877), в която изобразява трудния живот на българския народ и възпява подвизите на хайдути и воеводи, борещи се срещу потисниците.
Своят социално-политически идеал Вазов въплътил в образа на Странски, герой от романа "Нова земя" (1903). Романът "Под игото" (написан в Лопушанския манастир) е отражение на бурната епоха на освободителната борба на българския народ срещу турското владичество. Сюжет на романа е разгрома на средногорското въстание през 1876. Той изобразява представителите на революционното и еволюционното крило в революционното движение, както и взаимоотношенията между различните класови групи. С особена любов и значителни подробности Вазов описва живота на чорбаджи Марко, когото героя на романа Огнянов склонил към страната на революцията. Романът "Под игото" се радва на огромна популярност.
В съвсем друг дух, Иван Вазов показва живота на българското общество в повестта "Чичовци", където под формата на гротеска и по сатиричен начин великолепно са предадени нравите и образи на обикновените българи от периода преди края на турското владичество. В романа си "Нова земя" Иван Вазов пресъздава живота във вече освободена България.
Творчеството на Иван Вазов се състои от много и разнообразни творби - разкази, романи, повести, сборници, поеми, стихосбирки, пътеписи, драми, комедии, автобиография.