Княз Борис I Михаил

Pepa Tabakova

неделя

Още със създаването на българската държава през 681 година се оформят два основни етноса – славяни и прабългари. Те обаче не могат да се слеят в един народ, тъй като между тях има съществени различия – племенни, етнически, културно-религиозни, битови. Такова сливане би станало възможно само ако има единна религия и за двете етнически общности, която да наложи общи норми и ценностна система.
Към средата на 9 век България е могъща държава, но ѝ липсва равнопоставеност по отношение на другите европейски държави, тоест тя се излага на международна и културна изолация. Тя е считана за варварска държава и страна на езичници и варвари. Нуждата от приобщаване към процеса на развитие на европейската духовна и материална култура, изградени върху християнството налагат приемането на новата вяра.
Непосредствено преди покръстването княз Борис I има предложения да приеме юдаизма или исляма, но той предпочита християнството, тъй като той осъзнава неговите предимства. Преди да се покръсти обаче той е имал и битки със съседите-франки, сърби и византийци, които не били с щастлив край за него. Това още повече убедило Борис да приеме християнството. Хан Борис се прекръстил на Михаил.
Друга важна причина е така нареченият "Дълбок мир", който бива сключен през 863 в Константинопол между славяни и прабългари. С този договор Византия принуждава България да се покръсти, приемайки православното християнство от нея, а не от католическия Рим. Освен това присъединените вече към България славяни са християни и така се увеличава драстично броя на хората почитащи Исус Христос в държавата.

С покръстването на българския народ той се приобщава към ценностите на християнската цивилизация. Започва изграждането на собствена християнска култура, за което способства въвеждането на славянската писменост и въвеждането й в страната след 885 година. Започва строителството на църкви и манастири, което показва, че започва да се развива християнската култура. Благодарение на покръстването започва формирането на българския народ, въвежда се ново законодателство, България се утвърждава като високоразвита средновековна държава. Същевременно обаче в страната прониква византийското влияние, което заплашва устоите на българската държава. България става член на „византийското семейство на народите”, в което българският владетел е считан за духовен син на византийския василевс. Чрез византийски мисионери прониква чуждото влияние. Но благодарение на създаването на самостоятелна българска църква и въвеждането на славянска писменост, държавата запазва самостоятелността си и в немалка степен подготвя Златният век на българската държава.
Св. Цар Борис - българският владетел (852-889), който налага християнството и въвежда славянската писменост в България през 864 г. се покръства в Плиска с целия си род и получава християнското име Михаил.

Християнството става официална религия в българската държава. Той постига международното признание на автономна Българска архиепископия под върховенството на Цариградската вселенска патриаршия (4 март 870). Има голям принос за просвещението на българското общество.
През 886 Борис-Михаил приема учениците на Кирил и Методий и създава Охридската и Преславската школи. След смъртта му през 907 е канонизиран за светец и е удостоен с царска титла.