Невена Коканова - първата дама на българското кино
.jpg)
четвъртък
На 12 декември през 1938 година се ражда голямата българска актриса Невена Коканова, наричана дълги години "Първата дама на българското кино".
Първите стъпки на Невена на сцената са в Ямболския театър, когато тя е на 18 години. Няма специално театрално образование, но това не й пречи да плени камерата и публиката. През годините се снима в над 50 филма, като първата й роля в киното е на Ема във филма "Години за любов" на режисьора Янко Янков, който се снима през 1957 г.
Едни от големите й роли са на Ирина от екранизацията на романа "Тютюн", заснета през 1962 г. с режисьор Никола Корабов, на страстната Лиза в "Крадецът на праскови" - през 1964, на Жана във филма на Рангел Вълчанов "Инспекторът и нощта" (1963), Ана от "Карамбол" (1966), Неда от "Отклонение" (1967), Герда от "С дъх на бадеми" (1967), Тинка от "Момчето си отива" (1972) и много други.
Освен в киното, Невена Коканова се снима и в телевизионни сериали. Едни от по-известните сериали са "Изгори, за да светиш" (1976) с режисьор Неделчо Чернев, "Сами сред вълци" (1979) с режисьор Зако Хеския и "Дом за нашите деца" (1987) с режисьор Неделчо Чернев.
През 1980 година прави дебют като режисьор на филма "Трите смъртни гряха". Във филма участват имена като Георги Георгиев – Гец, Григор Вачков, Олег Ковачев и Стоян Гъдев.
Последният филм, в който се снима, е "Сезонът на канарчетата" (1993) с режисьор Евгений Михайлов. Там се снима заедно с младите надежди на българското кино по това време – Параскева Джукелова, Чочо Попйорданов, Николай Урумов и други.
В едно от последните си интервюта тя с благодарност споделя за късмета, който е имала: "Бях отрупана с работа и то хубава. Роли, за които една актриса може да мечтае... Благодаря на Бога, имах много роли. А и за мен бяха направени неповторими жестове, като този на Блага Димитрова, която написа "Отклонение" специално за мен. Или на Коцето Павлов, който направи "Спомен за близначката", пак виждайки мен като главна героиня. Това не са малки крайпътни камъни, а бая големи канари в една творческа биография - признава тя и отронва нещо покъртително вярно - Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява".
През годините получава много награди. През1976. е удостоена от Съюза на българските филмови дейци с голямата награда "Златна камера" за значителен принос в българското кино. През 1995 при раздаването на наградите на Съюза на българските филмови дейци по случай 100-годишнината на киното получава награда за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура. През 1998-1999 получава Награда за цялостно творчество от Съюза на българските филмови дейци.
Невена Коканова умира на 3 юни 2000 година, на 61 години. Дори и след смъртта й, тя остава една от най-обичаните български актриси.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Първите стъпки на Невена на сцената са в Ямболския театър, когато тя е на 18 години. Няма специално театрално образование, но това не й пречи да плени камерата и публиката. През годините се снима в над 50 филма, като първата й роля в киното е на Ема във филма "Години за любов" на режисьора Янко Янков, който се снима през 1957 г.
Едни от големите й роли са на Ирина от екранизацията на романа "Тютюн", заснета през 1962 г. с режисьор Никола Корабов, на страстната Лиза в "Крадецът на праскови" - през 1964, на Жана във филма на Рангел Вълчанов "Инспекторът и нощта" (1963), Ана от "Карамбол" (1966), Неда от "Отклонение" (1967), Герда от "С дъх на бадеми" (1967), Тинка от "Момчето си отива" (1972) и много други.
Освен в киното, Невена Коканова се снима и в телевизионни сериали. Едни от по-известните сериали са "Изгори, за да светиш" (1976) с режисьор Неделчо Чернев, "Сами сред вълци" (1979) с режисьор Зако Хеския и "Дом за нашите деца" (1987) с режисьор Неделчо Чернев.
През 1980 година прави дебют като режисьор на филма "Трите смъртни гряха". Във филма участват имена като Георги Георгиев – Гец, Григор Вачков, Олег Ковачев и Стоян Гъдев.
Последният филм, в който се снима, е "Сезонът на канарчетата" (1993) с режисьор Евгений Михайлов. Там се снима заедно с младите надежди на българското кино по това време – Параскева Джукелова, Чочо Попйорданов, Николай Урумов и други.
В едно от последните си интервюта тя с благодарност споделя за късмета, който е имала: "Бях отрупана с работа и то хубава. Роли, за които една актриса може да мечтае... Благодаря на Бога, имах много роли. А и за мен бяха направени неповторими жестове, като този на Блага Димитрова, която написа "Отклонение" специално за мен. Или на Коцето Павлов, който направи "Спомен за близначката", пак виждайки мен като главна героиня. Това не са малки крайпътни камъни, а бая големи канари в една творческа биография - признава тя и отронва нещо покъртително вярно - Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява".
През годините получава много награди. През1976. е удостоена от Съюза на българските филмови дейци с голямата награда "Златна камера" за значителен принос в българското кино. През 1995 при раздаването на наградите на Съюза на българските филмови дейци по случай 100-годишнината на киното получава награда за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура. През 1998-1999 получава Награда за цялостно творчество от Съюза на българските филмови дейци.
Невена Коканова умира на 3 юни 2000 година, на 61 години. Дори и след смъртта й, тя остава една от най-обичаните български актриси.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
