Атанас Буров

„Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува…”
"Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество - винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава”.

Това го е казал гениалният банкер и политик Атанас Буров. Изречено е преди повече от половин век, но звучи изключително съвременно, особено в контекста на послeдния критичен доклад на Европейската комисия. Атанас Буров е най-известния български банкер, финансист и политик. Ярък представител на златните години на България (времето на Петър Дънов, Николай Райнов, Владимир Димитров - Майстора), на разцвета в духовно и материално отношение. Идеите на Буров за изграждане на демократична българска държава с просперираща икономика, модерна финансова система, свободно движение на капитали и европейски ориентирана външна политика, продължават да са актуални и в началото на третото хилядолетие. Той е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, завършва право и икономика в Сорбоната, а накрая учи в Швейцария и Англия. След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София-Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия - минното „Българско акционерно дружество", Българска търговска банка, Застрахователно дружество „България", Акционерно дружество „Бяло море" и други. Участва като доброволец в Балканските войни и Първата световна война.
Атанас Буров е избиран за народен представител десет пъти, бил е подпредседател на Народното събрание и министър в четири кабинета. Той е политик, който никога не позволява компромиси или отклонения от демократичните принципи и поставя над всичко националните приоритети. Освен всичко друго е публицист и издател на вестник „Мир". Сред най-креативните идеи на Атанас Буров съвременниците и последователите му посочват идеите за ролята на предприемачеството в съвременното общество, за акционерната форма на сдружаване, за ролята на държавата в подкрепа на капитала. Като активен деятел на Народната партия Атанас Буров е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев (1913) и Александър Стамболийски (1919-1920).

След Деветоюнския преврат през 1923 г. се включва в Демократическия сговор и, наред с Андрей Ляпчев, оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931). През 1944 се включва като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-9 септември 1944), образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България. Тогава видният български банкер и политик Атанас Буров е един от действените участници в така наречената "нефашистка опозиция", която (ако и несъгласна с официалния прогермански курс на управляващите) живо се интересува от съдбата на родината в контекста на продължаващата война и очертаващата се тревожна тенденция от болшевишка окупация на страната. Именно от тази позиция трябва да оценим участието на Буров в изготвянето на декларация на 13-те от 6 август 1944, подписана от най-видните опозиционни водачи (в това число и четирима представители на ОФ) и предадена от Никола Мушанов на 12 август на регента Богдан Филов, в която се иска коренно изменение на външно-политическия курс, излизане от войната, сближение със Съветска Русия, оттегляне на войските ни от Сърбия, стриктно спазване на Конституцията и образуване на "едно народно конституционно правителство, ползващо се с доверието на целия народ". След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от така наречения Народен съд. След освобождаването си през 1945 той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, за известно време е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор, лишаване от граждански права и конфискация на имуществото. Обвинен е, че е "ръководил организация, която си е поставила за задача отслабване и събаряне на установената власт чрез преврат и терористически действия" и е обещавал на представителите на САЩ и Англия, че ако в изборите за Велико народно събрание през 1946 победи опозицията, ще им даде бази на Черно море. Буров излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик, където умира на 15 май 1954. През 2000 е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица. Присъдата му е отменена от Върховния съд през април 1992.
Атанас Буров е човек, прозрял една истина, актуална и днес - че личният просперитет има смисъл само тогава, когато допринася за просперитета на цялото общество. Тази философия преминава във всички негови изказвания в парламента и извън него, в политическите му прояви, след това във вестника. Доказателство за това негово убеждение е и изказването му на заключителното съдебно заседание на Народния съд срещу него през 1951 по време на комунистическия режим, на което той отказва услугите на адвокат. Тогава банкерът е на 76 години и заявява: "Господа съдии, тази глава е достатъчно стара, ако тя ще спаси България, аз ви я подарявам".
Ето малка част от завещанието на Атанас Буров, което звучи, сякаш е казано днес, а сегашните български политици би трябвало да си го препрочитат всеки ден. А и не само те. Изглежда, всеки един българин, всеки един от нас, трябва да го прочете. И да се замисли. Тогава може би ще заживеем по-добре.

„Ние трябва да бъдем европейци, ако чувстваме, че имаме нужда от Европа. Ако смятаме, че сме всесилни, че можем да ритнем, тъй как да кажа, тази помощ, че можем сами да разрешим тази проблема - тогаз можем да бъдем каквито щем - и азиатци, и балканци, и т.н. Но едва ли има двама свестни хора в България да си правят илюзия, че ние можем със свои собствени сили да разрешим някоя проблема. Която и да било от нашите проблеми ще се разреши чрез съгласието на европейските държави. Но за да спечелим тяхното съгласие, ние трябва да държим сметка за психологията на тези народи. Ние трябва пред тяхната съвест да бъдем прави и за това всичко онова, което ни излага пред тях, трябва старателно да го избягваме."

„Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка - а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест - който е ухапан веднаж от нея - умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт - срам и позор, но е така."

„Парите покваряват дребният човек, извисяват големият. Ако имаш ум, но нямаш пари, ти си нищо, ако нямаш ум, а имаш пари, пак си нищо.С ум и пари можеш да постигнеш всичко."

„Как може един народ да се гордее с трудолюбието си, като от 365 дни в годината 270 са празници...."

"Ако си адвокат, умри, но спечели делото на своя доверител. Умри, но спечели. Ако си търговец, уважавай клиента си, той ти носи хляба и парите. Цени го като човек, като твой приятел. Търговията е училище за любезност. Не прави мръсно и сечено на човека, който е до тебе и ти помага в търговията. Ако ти му помогнеш днес, той ще ти помогне утре. Не бъди злопаметен - забравяй обидите. От едното влязло, в другото излязло. Дума дупка не прави..."

„Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така."

„Народът има вярно чувство за властта - той обича тая власт, която му гарантира земята, демокрацията и справедливостта. Такава власт обаче в България никога не е имало - защото ако има едното - няма другото."

„Власт не пада от закани. От обиди. От дърдорене. Властта пада само когато се наруши балансът на живота и естествените закони на живота на човека..."

Атанас Буров до съпругата си Смарайда:

"Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си".

Това е откъс от писмо на Атанас Буров до неговата съпруга Смарайда. Писано е в тежък момент, когато принуден от обстоятелствата и политическата ситуация в България, Буров е изгнаник в Париж, бягайки от ожесточения към него земеделски режим на Александър Стамболийски. По това време двамата са женени вече десет години. И ако за обществената, политическата и стопанската дейност на Буров е изписано и се знае много, то чрез писмата до жена му надникваме в неговия интимен свят и допълваме познатия образ с един друг, различен нюанс.

Продължение

За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: