Вярата. Размисли

От водите на Ганг до мостовете на Темза, от пирамидите край Нил до звездите на Кремъл край Москва река, всички търсим Бог.

А какво е Бог? Красива жена или море, което ражда човек? Може би Бог е момче, което си играе в пясъка или по-скоро е слънцето в небето.

Какво е Бог? Той може да достигне до нас в различни образи. На мъж или жена, на дете или старец, на богат или беден. Но при всички положения този образ не зависи от приносителя му, а е отражение на скритото ни „Аз“.

Бог се открива всекиму, но не всеки може да го познае. И недоволството от събитията и хората около нас  е недоволство от тези наши качества, които те ни разкриват.

Спри да гледаш другите и погледни към себе си, за да откриеш истинския си потенциал. Не губи времето си, съизмервайки се с останалите. Така пилееш потенциала си.

Човешката душа е безсмъртна. Всеки от нас е частица от Бога. Най-големите трябва да са слуги на другите, а красотата, богатството и славата са не награди, а изпитание.

За да не са сами на този свят хората измислили боговете. И май веднага са съжалили. Боговете били навсякъде – в огъня, във водата, в камъните, в дърветата, в животните…. И колкото повече израствали хората, толкова повече претенциите на боговете се увеличавали. Хората им построили храмове, пеели им песни, палели им свещи, кадили им с благовония, кланяли им се, гладували в тяхно име, танцували в огъня. Дори принасяли жертви. Първоначално хора, а после и животни.

Заради боговете хората воювали. Дори днес избиваме хиляди себеподобни заради разликата в името, с което наричаме Бог. Превръщаме всичко в руини. Макар и красива, в руини се превръща и вярата, когато не в нас. Защото тогава Бог живее само в храмовете, а не в душите ни.

Дали Бог е създал хората или човекът си е измислил боговете?

Няма как със сигурност да знаем.

Но всеки от нас сам избира в кое да вярва. Аз вярвам в науката.