Град Елена, легенда и история
.jpg)
петък
Историята е едно безкрайно пътуване назад в миналото. Тук ще се опитаме да се върнем назад по пътеките на еленските древности, ще се разходим по калдъръмените улички на възрожденската част със своите прекрасни къщи и свети храмове, ще се срещнем и с всепризнатите народни будители, революционери и поети, талантливите художници и стенописци.
Откривайки българският дух във всеки камък положен от майстора и във всяко слово, казано от учителя, тук в сърцето на стария Балкан, изправени пред потока на изминалото време от стотици години, ударите на вечната Часовникова кула отново ни връщат в нашето време, стъпили в новия ХХІ век.
„Пътнико - казва една стара испанска пословица - пътища няма. Пътищата се правят с ходене.”
Припомняйки си тази мъдрост се отправяме към това безкрайно пътуване. Приятно четене!
Легендата, дошла от народните уста преди повече от пет века, добавя една неповторима красота на младостта. Тук в девствените вековни гори извивала пътека, по която минала щастлива младоженска двойка- девойката Елена от с. Къпиново и момъкът Самуил от Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където сега е град Елена. Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и тя паднала убита при Конашкия мост, погребана в местността "Кръста”, превърната после в черковище, а Самуил бил посечен на края на града и местността назована "Самуилец”. От скръб по своята рожба родителите се заселили тук и основали селото, на което Елена с живота си дарила своето име.
Георги Раковски в своята поема "Горски пътник” чрез устата на Младен е предложил за историческа истина, че градът носи името на царица Елена, съпруга на цар Асен.
Когато българинът се вгледа в историята си, ще установи, че най-много будни умове в епохата на Възраждането е родил Балканът. „Даскалоливницата” в Елена е първото българско педагогическо училище, открито през 1843 година. С него Елена е оставила най-светла следа в историята на нашето образование.
В града са запазени още десетки постройки от времето на Възраждането, оформен е архитектурно-исторически комплекс. И освен църквите, в него най-важно място заема именно училището за учители, наречено „Даскалоливница”. То било основано от Иван Момчилов, а сполучливото му име дал неговият възпитаник Петко Рачов Славейков. В това училище са „излети” като в свещоливница даскали за 66 града и 59 села не само в страната, но и зад пределите й. Тук са учили личности като Добри Войников, Добри Чинтулов, Драган Цанков. Не случайно в „Даскалоливницата” се пази иконата на славянските първоучители Кирил и Методий, рисувана от самия Станислав Доспевски – един от големите живописци на Възраждането...
Впрочем, Елена остава с много от своите фамилии в летописите на България. Сред тях се откроява Михайловската, чийто потомци са борецът за църковна независимост Иларион Макариополски и брат му Никола – книжовника. От този род са авторът на химна „Върви, народе възродени!” Стоян Михайловски и писателят Петко Ю. Тодоров.
Другите важни туристически обекти в града са Камбуровия хан, музеят по палеонтология и, разбира се – църквите "Св. Никола” (от ХVІ век) и по новата "Успение Богородично”.
Недалеч в Еленския Балкан се намира Еленският водопад, а по пътя за Килифарево – големият язовир „Йовковци”.
Откривайки българският дух във всеки камък положен от майстора и във всяко слово, казано от учителя, тук в сърцето на стария Балкан, изправени пред потока на изминалото време от стотици години, ударите на вечната Часовникова кула отново ни връщат в нашето време, стъпили в новия ХХІ век.
„Пътнико - казва една стара испанска пословица - пътища няма. Пътищата се правят с ходене.”
Припомняйки си тази мъдрост се отправяме към това безкрайно пътуване. Приятно четене!
Легендата, дошла от народните уста преди повече от пет века, добавя една неповторима красота на младостта. Тук в девствените вековни гори извивала пътека, по която минала щастлива младоженска двойка- девойката Елена от с. Къпиново и момъкът Самуил от Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където сега е град Елена. Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и тя паднала убита при Конашкия мост, погребана в местността "Кръста”, превърната после в черковище, а Самуил бил посечен на края на града и местността назована "Самуилец”. От скръб по своята рожба родителите се заселили тук и основали селото, на което Елена с живота си дарила своето име.
Георги Раковски в своята поема "Горски пътник” чрез устата на Младен е предложил за историческа истина, че градът носи името на царица Елена, съпруга на цар Асен.
Когато българинът се вгледа в историята си, ще установи, че най-много будни умове в епохата на Възраждането е родил Балканът. „Даскалоливницата” в Елена е първото българско педагогическо училище, открито през 1843 година. С него Елена е оставила най-светла следа в историята на нашето образование.
В града са запазени още десетки постройки от времето на Възраждането, оформен е архитектурно-исторически комплекс. И освен църквите, в него най-важно място заема именно училището за учители, наречено „Даскалоливница”. То било основано от Иван Момчилов, а сполучливото му име дал неговият възпитаник Петко Рачов Славейков. В това училище са „излети” като в свещоливница даскали за 66 града и 59 села не само в страната, но и зад пределите й. Тук са учили личности като Добри Войников, Добри Чинтулов, Драган Цанков. Не случайно в „Даскалоливницата” се пази иконата на славянските първоучители Кирил и Методий, рисувана от самия Станислав Доспевски – един от големите живописци на Възраждането...
Впрочем, Елена остава с много от своите фамилии в летописите на България. Сред тях се откроява Михайловската, чийто потомци са борецът за църковна независимост Иларион Макариополски и брат му Никола – книжовника. От този род са авторът на химна „Върви, народе възродени!” Стоян Михайловски и писателят Петко Ю. Тодоров.
Другите важни туристически обекти в града са Камбуровия хан, музеят по палеонтология и, разбира се – църквите "Св. Никола” (от ХVІ век) и по новата "Успение Богородично”.
Недалеч в Еленския Балкан се намира Еленският водопад, а по пътя за Килифарево – големият язовир „Йовковци”.