В църковния календар на България има три важни Задушници - Голяма, Черешова и Архангелска. Те са винаги в събота и и датите им се менят. Първата за годината е Голяма Задушница, осем седмици преди Великден. Черешовата задушница е преди Петдесетница и също е обвързана с Великденските празници. Архангелската задушница е преди Архангеловден. И трите големи задушници са винаги в събота и датите им се менят.
Голяма Задушница е в съботата преди Месни Заговезни. Всяка година се пада на различна дата, но винаги е в събота, 8 седмици преди Великден. Черешова задушница е в събота преди Петдесетница, а Архангелската задушница е в събота преди Архангеловден, който е на осми ноември.
На Задушница се почита паметта на покойниците. Ритуалите, които се правят през тези дни са наследени от траки, славяни и прабългари, макар и малко видоизменени. Самото име Задушница говори за характера на този ден почитане душите на умрелите. Сутринта на Голяма Задушница всички храмове извършват заупокойна молитва. Хората носят в църквата приготвена обредна храна и вино, които се осветяват от свещеник. Обредната храна се състои предимно от варено жито и хляб. След службата вярващите се отправят към гробищата, където почиват покойните им близки. Една част от обредната храна те оставят на гроба, а другата част се раздава на близки, познати или чужди хора за Бог да прости. Освен храна на гробищата се носи и червено вино, с което се полива гроба. Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите. След това се пали свещ на гроба. Според вярванията свещта осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: