Свети Илия. Притча

Някога мама ми разказваше такава приказка за Свети Илия.
Светецът се разхождал по земята, приел вид на обикновен старец. Видял как пред една къща майка и баща плачат над дете в люлка. Попитал ги защо плачат над живо и здраво детенце. Те му отговорили, че зли орисници орисали синчето им да се удави в деня на сватбата си. Пазете го от водата, казал светецът, а ако все пак нещо му се случи, викнете "Дядо Илия, дядо Илия!" и ще дойда да помогна.

Минали години, момъкът пораснал. Като се заженил, трябвало да премине на кон река, за да вземе невестата. На връщане изпод копитата на коня пръснали пръски, попаднали му в гърлото, той се задавил и умрял. Тогава уплашените родители започнали да викат дядо Илия на помощ.
Дошъл при тях Свети Илия и казал: Мога да му върна живота, но не мога да му дам дни. Някой трябва да му отстъпи от своите дни.
Майката и бащата се заколебали: Ние сме стари хора, колко ли дни ни остават, та да ги делим с него?

Тогава невестата разделила с ръка косата си на път и казала: Колкото дни има за мен, толкова да има и за него.
Нашенска версия на Алкестида. Честит Зевс Гръмовержец!

Автор: Доротея Табакова

За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: