Някога замисля ли сте се колко много битки водим през живота си? Битката със себе си, с миналото, с бъдещето, с егото си, със съвестта си, със страха си, със сърцето си, с разума си! С обществото, в работата си, с колегите, с шефовете, със служителя от който сме зависими! Със семейството, с децата, които сме решили, че трябва да действат по нашите закони. С партньора, който си е просто такъв и никога няма да се промени, с родителите, които също ще си останат такива и с безброй хора, които няма да покрият очакванията ти! Битка след битка!
А замисляли ли сте се , че просто трябва да оставите всичко да си върви по своя ред , защото така или иначе не можете да го промените. А и няма смисъл, защото ако всичко около вас не беше така и вие бяхте различни, щяхте ли да обръщате внимание на точно това? Хора, да оставим всичко така, както е и нека се радваме на момента. И без друго животът е обидно кратък! Гледам усмивката на детето си и си казвам , колко имам да уча от теб, не ме интересува какво се е случило преди 5 минути и какво ще се случи след още 5. Ако ти се плаче, плачи, ако си гладен, яж ,ако обичаш ,прегръщай и целувай ,ако ти е весело смей се !!!!!