Берлинската стена
.jpg)
събота
Германия през 1989 година – държава, разделена на две, като всяка е измъчвана от икономически проблеми. Западната част се е превърнала в “Болния човек на Европа” заради отказа на Хелмут Кол да провежда болезнени реформи и непрестанната ѝ задлъжнялост. А източната е част от един де факто фалирал икономически блок. Изненадващо и за двете страни на 9 ноември 1989 година е дадена свобода на движение на източногерманските граждани и само часове по-късно те буквално срутват стената, издигната помежду им в Берлин 28 години по-рано.
Подготовката за отварянето на границите всъщност започва още през октомври. На 29-ти западноберлинският кмет Валтер Момпер се среща с шефа на соцпартията в Берлин Гюнтер Шабовски и източноберлинския си колега Ерхард Крак. Тримата договарят отваряне на граничните пунктове през декември. До този разговор се стига, след като източногерманци окупират посолствата на ФРГ в Унгария, Чехия и Полша с искане да бъдат приети в Западна Германия, а Австрия направо отваря границата си. ГДР решава да регулира постоянното напускане на свои граждани към Западна Германия, като промени Закона за пътуване в чужбина и улесни значително процедурата. Вече всеки има право да получи в най-кратък срок пасаван, с който да излезе и да се върне обратно в ГДР. Неволна грешка на Шабовски обаче предизвиква истински наплив към Стената много по-рано от планираното. На пресконференция вечерта на 9 ноември той представя новия закон. Не е уведомен обаче, че той още не е в сила. На въпрос на журналисти откога се разхлабва законът за пътувания, той кратко се замисля и казва: “Доколкото знам... от този момент.”
Пресконференцията се предава на живо и десетки хиляди източногерманци я гледат. В момента, в който чуват думите на Шабовски, а часът е 18,57, към Стената се стичат огромни маси хора. Властите в Източен Берлин са в шок. Позволяват на граничните войници да пропускат, но само срещу проверка на паспорта. Някои офицери по КПП-тата обаче се притесняват, че огромната маса хора ще нападне подчинените им войници и за да предотвратят инциденти, просто отварят границата. Между 23, 30 и 00, 15 ч в Западен Берлин отиват над 20 хиляди източноберлинчани. За политиците и от двете страни на Стената събитията са огромна изненада. По-късно днешният канцлер Ангела Меркел ще признае, че в същата вечер е била на сауна с приятелка и излизайки, разбира, че Берлинската стена е паднала. Същата вечер в Бон заседава западногерманският парламент. В Бундестага научават за пресконференцията и прекъсват дебатите си, за да поздравят решението на ГДР.
Развитието след отварянето на граничните пунктове е мълниеносно. На 1 юли 1990 влиза в сила валутният съюз между ГДР и ФРГ, по чиято сила източната и западната марка се изравняват 1:1. С това започва истинската икономическа криза за новата Германия. ФРГ приема 17 милиона нови жители, чиито заплати, пенсии, здравни и социални осигуровки са поети де факто от тяхната каса. Става дума за разход от 1 билион (1000 милиарда) западни марки. ФРГ и правителството на Хелмут Кол решават да финансират ГДР до изравняване на стандартите, но те дори и не подозират, че балансите на страната са писани с розови очила и тя е в дълбок фалит. Въпреки това през първите години след 1989 г. западната икономика преживява възход заради новия пазар. 17 милиона източногерманци купуват автомобили, дрехи, храни и всякакви други продукти от Запада, пренебрегвайки изцяло родното производство. Източногерманските предприятия се сриват. Гладът за западни стоки обаче в един момент утихва и държавата се изправя пред огромно предизвикателство. За разлика от ФРГ в ГДР жените масово работят и имат право на социални и пенсионни застраховки.
Висшистите също са повече. За да финансират тези разлики, западногерманците трябва да плащат. Облагането на доходите се вдига от 35 на 42% в рамките на 8 години. ФРГ е изправена пред предизвикателства, за които останалите държави в Европа все още дори и не помислят. Нужни са строга социална реформа, вдигане на данъците, намаляване на публичните разходи, повишаване на конкурентоспособността, тъй като Германия се оказва заобиколена от вече свободни източноевропейски държави, които имат достъп до общия пазар. Още през 2002 западногерманските икономисти и политици подготвят концепция за тотално реформиране на икономиката. С него се нагърбва в крайна сметка правителството на Герхард Шрьодер.
Така днес Германия се оказва Единствената държава, която е напълно готова да посрещне без пробойни финансови и икономически кризи. Реформите, които страни като Франция и Италия са отлагали с години, при немците са вече факт и това е причина за небивалия икономически възход на страната. От “Болния човек на Европа” тя се превърна в моторът на икономиката ѝ.
прочетете още
Подготовката за отварянето на границите всъщност започва още през октомври. На 29-ти западноберлинският кмет Валтер Момпер се среща с шефа на соцпартията в Берлин Гюнтер Шабовски и източноберлинския си колега Ерхард Крак. Тримата договарят отваряне на граничните пунктове през декември. До този разговор се стига, след като източногерманци окупират посолствата на ФРГ в Унгария, Чехия и Полша с искане да бъдат приети в Западна Германия, а Австрия направо отваря границата си. ГДР решава да регулира постоянното напускане на свои граждани към Западна Германия, като промени Закона за пътуване в чужбина и улесни значително процедурата. Вече всеки има право да получи в най-кратък срок пасаван, с който да излезе и да се върне обратно в ГДР. Неволна грешка на Шабовски обаче предизвиква истински наплив към Стената много по-рано от планираното. На пресконференция вечерта на 9 ноември той представя новия закон. Не е уведомен обаче, че той още не е в сила. На въпрос на журналисти откога се разхлабва законът за пътувания, той кратко се замисля и казва: “Доколкото знам... от този момент.”
Пресконференцията се предава на живо и десетки хиляди източногерманци я гледат. В момента, в който чуват думите на Шабовски, а часът е 18,57, към Стената се стичат огромни маси хора. Властите в Източен Берлин са в шок. Позволяват на граничните войници да пропускат, но само срещу проверка на паспорта. Някои офицери по КПП-тата обаче се притесняват, че огромната маса хора ще нападне подчинените им войници и за да предотвратят инциденти, просто отварят границата. Между 23, 30 и 00, 15 ч в Западен Берлин отиват над 20 хиляди източноберлинчани. За политиците и от двете страни на Стената събитията са огромна изненада. По-късно днешният канцлер Ангела Меркел ще признае, че в същата вечер е била на сауна с приятелка и излизайки, разбира, че Берлинската стена е паднала. Същата вечер в Бон заседава западногерманският парламент. В Бундестага научават за пресконференцията и прекъсват дебатите си, за да поздравят решението на ГДР.
Развитието след отварянето на граничните пунктове е мълниеносно. На 1 юли 1990 влиза в сила валутният съюз между ГДР и ФРГ, по чиято сила източната и западната марка се изравняват 1:1. С това започва истинската икономическа криза за новата Германия. ФРГ приема 17 милиона нови жители, чиито заплати, пенсии, здравни и социални осигуровки са поети де факто от тяхната каса. Става дума за разход от 1 билион (1000 милиарда) западни марки. ФРГ и правителството на Хелмут Кол решават да финансират ГДР до изравняване на стандартите, но те дори и не подозират, че балансите на страната са писани с розови очила и тя е в дълбок фалит. Въпреки това през първите години след 1989 г. западната икономика преживява възход заради новия пазар. 17 милиона източногерманци купуват автомобили, дрехи, храни и всякакви други продукти от Запада, пренебрегвайки изцяло родното производство. Източногерманските предприятия се сриват. Гладът за западни стоки обаче в един момент утихва и държавата се изправя пред огромно предизвикателство. За разлика от ФРГ в ГДР жените масово работят и имат право на социални и пенсионни застраховки.
Висшистите също са повече. За да финансират тези разлики, западногерманците трябва да плащат. Облагането на доходите се вдига от 35 на 42% в рамките на 8 години. ФРГ е изправена пред предизвикателства, за които останалите държави в Европа все още дори и не помислят. Нужни са строга социална реформа, вдигане на данъците, намаляване на публичните разходи, повишаване на конкурентоспособността, тъй като Германия се оказва заобиколена от вече свободни източноевропейски държави, които имат достъп до общия пазар. Още през 2002 западногерманските икономисти и политици подготвят концепция за тотално реформиране на икономиката. С него се нагърбва в крайна сметка правителството на Герхард Шрьодер.
Така днес Германия се оказва Единствената държава, която е напълно готова да посрещне без пробойни финансови и икономически кризи. Реформите, които страни като Франция и Италия са отлагали с години, при немците са вече факт и това е причина за небивалия икономически възход на страната. От “Болния човек на Европа” тя се превърна в моторът на икономиката ѝ.
прочетете още
