Димитровден
.jpg)
вторник
Димитровден, Ден на Димитър - е ден в националния календар сред славяните, падащ се на 26 октомври или 8 ноември. Името на деня идва от името на Свети Димитър Солунски. При източните и южните славяни денят принадлежал към годишните празници и се счита за граница на зимата. При източните славяни с този ден се приключва есенния брачен период. Съботният ден преди празника или когато съвпада с него, е особено почитан, защото се раздава за починалите.
При различните славянски народи денят носи различни имена.
В Русия е Дми́тров день, в Украйна - Дмитра, Змитра, в Беларус е Змицер, в Сърбия е Митровдан, в България - Димитровден, в Северна Македония е Митровден, в Словакия - Митра.
Този ден почитат православни и католици, включително Димитър Солунски, чието име присъства в името на деня. Източните славяни отправят молитви към Димитър Солунски за помощ на бойното поле, както и за даване на кураж и търпение, за изцеление на очни болести, за просветление на слепите.
Денят на Св. Димитър се смята за начало на зимата, която си отива през пролетта на Гергьовден - 6-ти май. Има вярване, че в нощта срещу Димитровден (както и срещу Гергьовден) вещиците хвърлят луната от небето, превръщат я в крава и я издояват. Има и различни пословици, свързани с началото на зимата: „В деня на Дмитрий зимата се изкачва на оградата. “, "Свети Дмитрий дойде при нас на бял кон." В България казват: „Свети Димитър носи зима, а Свети Георги - лято“.
В една народна приказка и двамата светии са братя близнаци. Св. Димитър язди огнен кон и е владетел на зимата. Според българската легенда в този ден „дядо Димитър“ разтърсва бялата си брада и първият сняг пада от нея. Сред южните славяни Димитровден се счита за основна икономическа граница на годината, отделяща лятната му част от зимната. Денят след деня на Св. Димитър е наричан на много места „разпус“. Тогава работните договори приключват, работодателите плащат за шест месеца работа на чираците, слугите и овчарите, след което се сключват нови договори за следващата половина на годината. В Северна Македония, на Митровден, в селото се инсталира дървен календар, на който се посочват размерът на дълговете, както и имената на длъжници и кредитори.
Денят на Димитър бележи края на говедовъдната година, започнала на Св. Георги, а самите светци Георги и Димитър се смятат за покровители на добитъка. В тази връзка овчарите, говедарите и козарите провеждат празненства в механата, които продължават няколко дни, като дават курбан (овен) и присъстват на подобни „събирания“ в съседни села. Сърби, черногорци и частично босненци, имат обичаи за този ден, точно както при хърватите и словенците. На някои места в планинските райони на централна България денят се нарича „склон“ - това е името на госта, който пръв прекрачи прага на къщата. Смята се, че ако той е мил и богат човек, то следващата година ще бъде успешна и с добра реколта.
Действат забраните за шиене, рязане, предене, тъкане, сресване на вълна и работа с добитък, за да се избегнат вълците, които нападат овчарите и стадото.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
При различните славянски народи денят носи различни имена.
В Русия е Дми́тров день, в Украйна - Дмитра, Змитра, в Беларус е Змицер, в Сърбия е Митровдан, в България - Димитровден, в Северна Македония е Митровден, в Словакия - Митра.
Този ден почитат православни и католици, включително Димитър Солунски, чието име присъства в името на деня. Източните славяни отправят молитви към Димитър Солунски за помощ на бойното поле, както и за даване на кураж и търпение, за изцеление на очни болести, за просветление на слепите.
Денят на Св. Димитър се смята за начало на зимата, която си отива през пролетта на Гергьовден - 6-ти май. Има вярване, че в нощта срещу Димитровден (както и срещу Гергьовден) вещиците хвърлят луната от небето, превръщат я в крава и я издояват. Има и различни пословици, свързани с началото на зимата: „В деня на Дмитрий зимата се изкачва на оградата. “, "Свети Дмитрий дойде при нас на бял кон." В България казват: „Свети Димитър носи зима, а Свети Георги - лято“.
В една народна приказка и двамата светии са братя близнаци. Св. Димитър язди огнен кон и е владетел на зимата. Според българската легенда в този ден „дядо Димитър“ разтърсва бялата си брада и първият сняг пада от нея. Сред южните славяни Димитровден се счита за основна икономическа граница на годината, отделяща лятната му част от зимната. Денят след деня на Св. Димитър е наричан на много места „разпус“. Тогава работните договори приключват, работодателите плащат за шест месеца работа на чираците, слугите и овчарите, след което се сключват нови договори за следващата половина на годината. В Северна Македония, на Митровден, в селото се инсталира дървен календар, на който се посочват размерът на дълговете, както и имената на длъжници и кредитори.
Денят на Димитър бележи края на говедовъдната година, започнала на Св. Георги, а самите светци Георги и Димитър се смятат за покровители на добитъка. В тази връзка овчарите, говедарите и козарите провеждат празненства в механата, които продължават няколко дни, като дават курбан (овен) и присъстват на подобни „събирания“ в съседни села. Сърби, черногорци и частично босненци, имат обичаи за този ден, точно както при хърватите и словенците. На някои места в планинските райони на централна България денят се нарича „склон“ - това е името на госта, който пръв прекрачи прага на къщата. Смята се, че ако той е мил и богат човек, то следващата година ще бъде успешна и с добра реколта.
Действат забраните за шиене, рязане, предене, тъкане, сресване на вълна и работа с добитък, за да се избегнат вълците, които нападат овчарите и стадото.
 |
in English |
