Лабиринтът на Буда

Лабиринтът на Буда е мрежа от множество малки подземни пещери, разположени в Будапеща, директно на хълма под замъка Буда. Подземията са с обща дължина около 1200 метра и са на дълбочина от 15 метра под повърхността. Вероятно някои от пещерите са били измити от водата от горещите извори, от които в столицата на Унгария има в доста голямо количество, а след това тази мрежа от естествени пещери е разширена и използвана от човека. 

 

Унгарски учени твърдят, че пещерите от лабиринта на Буда са били обитавани от древни хора още през палеолита. През Средновековието пещерите са били използвани от предприемчиви унгарци като изби, складове и винарски изби, а някои с богато въображение, са изграждали там лични подземия. Екскурзоводите обичат да казват, че в онези дни почти всеки жител на хълма Буда е имал лична малка пещера, която е използвал. 

През 30-те години на XX век там е имало подземна военна болница, а по време на Втората световна война лабиринта на Буда е бил използван в интерес на германския гарнизон. Говори се, че по времето на социализма тогавашното унгарско ръководство построило тук няколко укрепени бетонни бункера. През 1996-1997г лабиринтът е претърпял мащабна реконструкция – от него са се опитали да премахнат всички съвременни артефакти и да го приведат почти до оригиналния му вид, осветлението обаче е оставено. 

Входът на лабиринта на Буда се намира в почти незабележима къща на улица Úri utca, 9. От входа стълбите рязко се спускат надолу и свършват в подземно кафене с гише за билети. Купувате билет и влизате в подземието. Извиващите се, сложни коридори ви водят в малки стаи, осветени само от приглушени светлини. Дизайнът на стаите е разнообразен. Могат да се видят скални рисунки и каменни статуи, и варовикови скулптури на унгарски национални герои, и герои от приказките, и модернизирани инсталации на древни легенди. Има и предполагаем археологически музей, в който в ледени кубчета са замразени или мобилен телефон, или радио касета 50-те, или нещо друго. 

Понякога звукът на метроном или средновековна музика започва да се разнася из тесните коридори, което също оставя своя отпечатък върху възприемането на цялата подземна атракция. Най-интересното започва в 18 часа: централното осветление в лабиринта се изключва, а туристите обикалят в него само с керосинови лампи в ръце. Пълно потапяне в Средновековието. 

В лабиринта има едно много интересно място – фонтана Матиас. Това е източникът на истинско сухо червено вино. Излива се непрекъснато от красиви кранове на тънка струя. И въпреки че близо до тази чешма има табела, че това вино не е предназначено за пиене, много туристи идват с чашите си и опитват това уж „непиещо“ се вино. Все още никой не е умрял. 

За съжаление през юли 2011 г. това прекрасно място беше затворено за неопределено време за посетители. Нещо като искане на Унгарския комитет за защита на природата.