Хан Кормисош
.jpg)
неделя
В Именника е посочено, че е хан Кормисош управлявал 17 години, но в тях вероятно са включени годините, когато бил съуправител на Севар.
За Кормисош се знае (пак от Именника), че бил от рода Вокил - следователно от това време трябва да броим първия династичен преврат в българската история. Съставителят на Именника пояснява: „Този княз измени рода Дулов, сиреч Вихтун.“ В други варианти преводът на този израз изглежда така: „Този княз промени рода Дулов“, което ще рече Вихтун-
Вихрогон.“ Приемем ли за точен първия вариант (което е най-логично), ще рече Кормисош е „изменил на управляващия род, т.е. отстранил Севар от престола, или иначе казано, узурпирал властта. Възможен е и друг вариант на тълкуване, в смисъл че Кормисош „сменил“ рода Дуло, след като починал
последният представител на тази фамилия. В такъв случай промяната ще е станала мирно и без насилия. Вторият превод - че Кормисош „променил“ името на рода Дуло - поставя много проблеми и е твърде неясен. Какво е наложило промяната на името на рода, след като от него произхождали такива забележителни личности като Кубрат, Аспарух и т.н.
При Кормисош започват продължителните българо-византийски войни - инициативата принадлежала на византийския император Константин V Копроним, който преселил в Тракия колонисти от Армения и Сирия. Същевременно императорът започнал да укрепява границата и да възстановява стените на разрушените крепости. През 756 г. Кормисош поискал данък за новоизградените крепости, но „пратеникът му не бил почетен“. В отговор Кормисош предприел поход срещу империята - войските му стигнали до „Дългата стена“ (тя се издигала на 40 км от Константинопол - от Черно до Мраморно море) и се изправили срещу столичните стени. Българите „направили големи опустошения“ но „императорът излязъл срещу тях и завързал сражение, обърнал ги в бягство, преследвал ги с всички сили и погубил мнозина“. В това поражение трябва да търсим причините за падането на Кормисош от престола - фактът, че следващият владетел е от друг род, подсказва, че Кормисош е станал жертва на заговор. Управлението на хан Кормисош е забележително и от друга гледна точка - с неговото име се открива дългият списък от преврати и насилия в междуособицата в българската държава през втората половина на VIII век. Превратът, който открил на Кормисош пътя към трона, довел до сериозна криза в системата на политическото мислене и до презрение спрямо установените норми на държавен живот. Под съмнение бил поставен и принципът на монархичното начало, което изострило амбициите на могъщите прабългарски родове.
Жертва на тези бурни политически страсти станал самият Кормисош.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
За Кормисош се знае (пак от Именника), че бил от рода Вокил - следователно от това време трябва да броим първия династичен преврат в българската история. Съставителят на Именника пояснява: „Този княз измени рода Дулов, сиреч Вихтун.“ В други варианти преводът на този израз изглежда така: „Този княз промени рода Дулов“, което ще рече Вихтун-
Вихрогон.“ Приемем ли за точен първия вариант (което е най-логично), ще рече Кормисош е „изменил на управляващия род, т.е. отстранил Севар от престола, или иначе казано, узурпирал властта. Възможен е и друг вариант на тълкуване, в смисъл че Кормисош „сменил“ рода Дуло, след като починал
последният представител на тази фамилия. В такъв случай промяната ще е станала мирно и без насилия. Вторият превод - че Кормисош „променил“ името на рода Дуло - поставя много проблеми и е твърде неясен. Какво е наложило промяната на името на рода, след като от него произхождали такива забележителни личности като Кубрат, Аспарух и т.н.
При Кормисош започват продължителните българо-византийски войни - инициативата принадлежала на византийския император Константин V Копроним, който преселил в Тракия колонисти от Армения и Сирия. Същевременно императорът започнал да укрепява границата и да възстановява стените на разрушените крепости. През 756 г. Кормисош поискал данък за новоизградените крепости, но „пратеникът му не бил почетен“. В отговор Кормисош предприел поход срещу империята - войските му стигнали до „Дългата стена“ (тя се издигала на 40 км от Константинопол - от Черно до Мраморно море) и се изправили срещу столичните стени. Българите „направили големи опустошения“ но „императорът излязъл срещу тях и завързал сражение, обърнал ги в бягство, преследвал ги с всички сили и погубил мнозина“. В това поражение трябва да търсим причините за падането на Кормисош от престола - фактът, че следващият владетел е от друг род, подсказва, че Кормисош е станал жертва на заговор. Управлението на хан Кормисош е забележително и от друга гледна точка - с неговото име се открива дългият списък от преврати и насилия в междуособицата в българската държава през втората половина на VIII век. Превратът, който открил на Кормисош пътя към трона, довел до сериозна криза в системата на политическото мислене и до презрение спрямо установените норми на държавен живот. Под съмнение бил поставен и принципът на монархичното начало, което изострило амбициите на могъщите прабългарски родове.
Жертва на тези бурни политически страсти станал самият Кормисош.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
